Firmin, разбирам че в пряко сравнение между Й.Ф. и М.М. залагаш на първата поради натрупания опит като кметица.
Нищо против към личността на г-жа Фъндъкова, обаче нещо против бабаитските сили, които я излъчват. Мисля е ясно, че надпреварата не е между отделните кандидат/к/И, а между онези, които стоят зад тях.
Аз не "залагам" на никой. Предстои сблъсък на двама противника, всеки със своите качества, със своите преимущества и недостатъци. Но те са само част от факторите, които ще решат изхода.
Сблъсъкът, който предстои, в някаква степен е "архетипен" - утвърден титуляр в защита, напорист претендент в нападение. Описван е много пъти, по различни начини, но си има общото, което го прави и архетип.
Интересното в случая, че различно от тривиалното решение и резултат могат да създадат нетривиално мислещи и действащи групи. Доколкото, ако това бе единствено сблъсък ГЕРБ, в защита, и БСП, в нападение, той би бил твърде предвидим и, в този смисъл, банален.
Тези групи могат да бъдат повлияни с различни методи, сред които традиционните ще са с най-слаб ефект. Ще цитирам д-р Михайлов, макар е реченото от него да е в малко по-общ контекст,
Демократичните промени трябва да се водят качествено, иска се ценз, такт, въображение и свобода от това, срещу което уж се борим, но което възпроизвеждаме стилистически, каза в заключение д-р Николай Михайлов пред „Хоризонт“.
И така, писах по-горе, не "залагам" на никого. Интересува ме това, което, в случая ще "сработи" и това, което няма да "сработи", разликата между тях, която може да се окаже разлика между победа и поражение, между триумф и трагедия. За всяка от страните.
Тези неща не са очевидни. Дори за най-добрите. При Каванакаджима се случват в един ден много неща. Кеншин Уесуги постига немислимото - след пробив на водената от него конница стига на разстояние удар с меч до Шинген Такеда. Няма такъв случай в японската история - двубой на предводителите. Шинген Такеда постига немислимото. Защитава се с бойното ветрило срещу меча на Кагетора - Кеншин Уесуги и оживява, спечелвайки уважението му заради невероятното самообладание, което е показал. Тази сцена е увековечена в паметници и рисунки.
Кансуке Ямамото, стратегът на клана Такеда, навлиза в най-яростната битка и загива, практически самоубивайки се, считайки, че бойната тактика, която е препоръчал - "клещите" - се е провалила срещу неудържимата атака на Кеншин Уесуги. Всъщност, неговата тактика успява и спасява Такеда от поражение. Той става "жертва" на лоялността си и чувството си за отговорност към другарите си. Двете армии се разделят без да излъчат победител.
Ето и поуката. Двама велики предводители, с най-добрите стратези и самураи на Япония по това време на своя страна, се срещат в битка - на това поле общо четири пъти. Без нито един от тях да надделее категорично. Единият, в споменатата битка, дава пример за непоклатима отбрана, другият - за неудържимо нападение. Третият - крайна лоялност и стратегическа мисъл. А за нас остава поуката. Пък тя идва след размисъл.
