Вчера ми се случиха две интересни неща.
Първото беше първият урок по български за новата учебна година, който урок отрочето ми посещава по скайпа поради физическа отдалеченост от училището. Поради същите проблеми с времево-пространствения континуум, на скайпа висят в общия чат още десетина хлапетии, гимназиална възраст. На тях вече и имената не са им български, така, понякога се случват стандартно-международни, но "Донка" и "Дичо" няма. На тях акцентът вече им личи, макар че това са децата на най-българофилски настроените родители, които сме стинали челюсти и не пускаме идеята чаветата да научат ПОНЕ НЕЩО на български. Учителката им - великолепна, мила жена - отдавна е примирена с мисълта, че те няма да пишат грамотно, на практика вероятно няма да пишат без пищов с ръкописните букви. Тя се опитва по всякакъв възможен начин на върже връзки между тях, да създаде общност. Като няма ни риба, ни раци, ловиш някоя пробягнала скаридка и й се радваш. И на края на годината й връчваш диплома, да са живи и здрави в католическата училищна система, че дават тази възможност.
Второто беше една молитва.
За рускоговорещите любопитни читатели (и почитатели на Алексей Герман) прилагам линк откъде е прочетена:
жми сюдаПоради желанието на читателите за превод на цитатите, които цитиращият смята за значими, прилагам превода й.
"Господи, знаеш по-добре от мен, че скоро ще остарея. Пази ме от фаталния навик да мисля, че трябва да кажа нещо по всеки повод. Спаси ме от желанието да се намесвам в делата на всички за да подобря нещо. Нека бъда размишляващ, а не досадник. Полезен, а не деспот. Защити ме от изкушението да излагам в детайли безкрайни подробности. Дай ми криле, за да мога немощен да постигам цели. Запечатай устните си, ако ми се доще да заговоря за болести. Те стават все повече и повече, а удоволствието да говориш безкрайно за тях все по-сладко. Не се осмелявам да те помоля да подобриш паметта си, но увеличи моята човечност, усмири моята самоувереност, когато моята паметливост се сблъска с паметта на другите.
За едно те моля, Господи, не ме щади, когато имаш възможност да ми преподадеш брилянтен урок, доказвайки, че и аз мога да сбъркам. Ако съм знаел как да бъда приветлив, опази ми тази способност. Честно, не се каня да се превърна в светец: някои от тях са непоносими в близко общение. Обаче и хората с кисел нрав са върховни творения на самия дявол. Научи ме да откривам доброто там, където не се очаква, и да разпознавам неочаквани таланти у други хора. "
В светлината на горното и по повод една току-що минала и една наближаваща мои лични годишнини, а също и поради взети под внимание коментари на форумци, си прибирам кофата с гипса за момента. Ако рекиджа или който и да било сред пишещите смята за своя творческа марка и начин на изразяване начина по който пише до момента тук - така да бъде. Предпочитам да приемате напитки и мезета, нежели aggro. Приумножаването на страданията става по естествен път, няма защо аз да добавям към тях.
Между пишещи единствено граматически правилно и пишещи както могат - изборът е винаги в полза на както-можещите. Все едно вторите са по-голяма група, включваща първата. С годините в чужбина или просто с годините езика полекичка го гризе езикова ерозия. Каквото останало, това е, толкоз и никакви претенции.
Аз продължавам коплексарски и провинциално да мисля, че езикът е последната опора на един народ. Така са ме учили, на много места и разни хора. Аз се надявам да не доживея "Kvo misa prai6 na si4ko 6!" да стане езикова норма. Не е задължително това мнение да е споделено обаче.
Модерация и диктатура са различни понятия. Модерацията в моите понятия е да се премахват своевременно нещата, с които се пречи на разговора, било лични обиди, било непристойности, било чисто тролене. Диктатурата пречи на разговора по умълчание. Обратната връзка е много полезна, както виждате. Аз съм от модераторите, които слушат гласа народен. Няма нужда да се тропа с краче!
Ной, грижливо упаковаща гипса и чука :cocktail: