Калинчо, вчера пропуснах да отбележа, покрай споменаването ми във връзка с номинацията на Радев, която твърдиш, че не съм приемал, следното:
1. Не приемах не номинацията на Радев, а бутафорията и безсмислието на процедурата на номиниране в БСП, която бе обявена за състезателна. Не беше честно спрямо членовете на БСП да бъдат заблуждавани. Няма как да повярвам, че номинирането на Радев е хрумка на Нинова, посред кампанията в БСП.
2. Не приемах тъпанарския начин, по който се направи опит за "придърпване" на Радев към БСП и нарушаването на закона, дало възможност на Борисов и Ненчев да си играят с оставката му във ВВС.
3. Ни приемах и не приемам начина, по който Нинова се притуряше и притуря към лампазите на Радев, с мисълта да прелее от одобрението към него одобрение за себе си, а и за БСП.
4. Оценката ми от самото начало и досега е непоколебима - БСП не зае стратегическата кота Дондуков 2 (да ме извини вицепрезидент Йотова), но БСП отне на ГЕРБ стратегическата кота Дондуков 2.
5. БСП и Радев са скачени съдове. Ама не по начина, по който си го представят отворковците на Позитано. А обратно на това. Защото, когато тези, които искат да свалят ГЕРБ от власт, се разочароват от БСП и способността и да реши тази задача, те поглеждат към Радев. Понеже Радев, очевидно, е самостоятелен и независим от БСП център на съпротива срещу ГЕРБ и Борисов. И като рекохме Борисов, и щото наблизо обсъждахме лидерството, "публиката" е по-склонна да заложи на лидерството на Радев срещу това на Борисов, нежели на това на на Нинова. Ако и Радев да си няма 150-годишна партия под ръка.