... и нещо в добавка. На Изток конфликтът в лоялността се приема за смъртоносен. Има такава история. Воин служи в охраната на господаря си и го съпровожда в пътуването му. Наближават да преминат мост. Воинът усеща опасността от засада и решава да провери моста. Намира под моста приятел от детството, боен другар, с когото съдбата го е разделила, който е в засада и се готви да убие господаря му. Конфликт на лоялност - към господаря, към приятеля. Воинът се самоубива, за да не пренебрегне дълга си. Финал. Така е на Изток.
По нашите места си падат по хепиенда, китайските и японските истории им идват малко в повече патетични и слъзливи. Тук той може да е такъв, хепиендът, например. Воинът помага на приятеля си да избие охраната и да убие господаря му. След което убива приятеля си в гръб. И става новият Господар. Мъдър Господар, обичан. Малко ... параноичен, обаче. Не знам що така. ???