И все пак - фунийки, прашки, скобници и други са си детска история. Нелетално оръжие.
А казармата? Там кво насилие е!
Щото шкембе-войвода има идеи да я прави задължителна.
Освен ако под казарма не разбират някакъв друг вид детска занималня, не това което помня...
И огнестрелно оръжие сме правили, от метална тръба, проблем беше барута.
Отначало стържехме от кибритени клечки, после опитах да направя черен барут.
Колкото и да смесвах селитра с въглен и сяра все не ставаше. Изгаряше бавно.
Докато от един научнофантастичен разказ не научих, че в миналото са използвали урина при правенето на барут.
Когато стрелбата с оръдията не вървяла добре се оправдавали, че виното не е било добро, оттам урината и барута.
Тогава схванах, че след смесването барута трябва да се намокри с вода и след това да се изсуши. Стреляхме по дивите патици край Бургаските солници.
Пропуснал си доста в ученето. Никаква научна фантастика. История. По време на Великата френска революция били закъсали с барута. За снабдяването на армията отговарял Гаспар Монж. Същият, да. По негова заповед от цяла Франция започнали да прииждат коли с пръст от горната една педя в оборите. Добре напоени със споменатата урина. При промиване от тази пръст се извлича селитрата. Която, заедно със сярата и черните въглища, е основна суровина за производството на барут.
По скоро съм го пропуснал да го напиша, за да затормозявам публиката.
Химиците организирали производството на селитрата са Клод-Луи Бертоле и Лавоазие.
Пръстта в оборите се наръсвала с пепел от дърва, амонякът който се отделя при разпадането на уреята (карбамид) в урината се окислява и реагира с калиевия карбонат съдържащ се в пепелта от дървата. Като резултат се получава калиев нитрат (селитра). Селитрата са извличали от пръстта чрез разтваряне във вода, концентриране на разтвора и последващо отделянето на селитрата от примесите чрез кристализация.
Дори БОЙКО ЛАМБОВСКИ се упражняваше на тази тема във в. Сега през 2004:
http://old.segabg.com/article.php?sid=2004022800010060001 Освен фантастика четях и биографиите на великите химици.
Велики химици
Калоян Манолов Том първи
Йохан Рудолф Глаубер. 1604—1670
Роберт Бойл. 1627—1691
Михаил Василевич Ломоносов. 1711—1765
Джозеф Пристли. 1733—1804
Карл Вилхелм Шееле. 1742—1786
Антоан Лоран Лавоазие. 1743—1794
Клод Луи Бертоле. 1748—1822
Жозеф Луи Пруст. 1754—1826
Джон Далтон. 1766—1844
Жозеф-Луи Гей-Люсак. 1778—1850
Хъмфри Дейви. 1778—1829
Майкъл Фарадей. 1791—1867
https://chitanka.info/book/4876-veliki-himitsi