g_ringo
О, извинявай, ще се поправя - "при баба в кварталчето "Кирил и Методий", "Средна гора" " Асен Златаров""
Разбрах вече, че дъвките Wrigley's сте ги пазарували от кварталната бакалница. Удивително. Питах жена ми - тя е родом от Бургас и е горе-долу твой набор - е, няма такъв спомен. Сигурно е живяла в друг квартал.
Но това е без значение.
Останалата част от коментара ти ме смущава. Съчувствам ти, че си била там, откъдето е трудно да се върнеш, но това не може да променя обективните факти. Със задна дата. И никак не ми се връзва със сугубо еснафското "имахме си книги, касети, плочи и хубави рокли с цип на гърба".
ами какво да кажа сега, освен истината, моята
виждам,че настояваш да си спомня липси, несвобода, да оценя времето от сегашна гледна точка
но, аз споделям тогавашното си усещане за живота, свободата, двора на баба и верандата с "Малкия принц", леля Ани, от която чух първите английски думи "карекша означва поправка ,Лили, ка-рек-ша"
нямаше нищо лошо там, никаква несвобода, беше слънчево, гларусите кацаха по покривите на съседните къщи и рибарите им хвърляха дребната риба
чак по-късно, надойдоха други ,от Ямбол и подобни места , започнаха да чупят яйцата им, за да не цапат покривите
не мога да мисля друго за тази част от единствения ми живот, не мога да се отрека
от това, което последва- също, доброто и лошото си е мое, бях щастлива, или пък ми се отваряше резервно дишане, за да се справя
еми това е, свободна бях винаги