Да. Родопски обичай. Четох го описан в една разкази, за мой срам забравих и автора и книгата, но пък имам спомен къде съм я бутнал и ще я намеря, че не е хубаво така.
Та ... Там си имали един нож, възголемичък, на име Кара Фатма. Нямам спомен да се казва в разказа, че е кръстен на Кара Фатма, която е турски национален герой. Така или иначе, в това село ножът се използвал за т.нар. "развързване на младоженци". Не знам механизмът дали така работи, как наша Ноца твърди, но ножът бил твърде търсен. "Развързване на младоженци" ще рече способност за изпълняване на съпружеските обязаности. Което неизпълнение, тук вече, със сигурност, Хайтов и техния с Корабов "Орисия", по наше време любим, правен по "Дервишово семе", води до сериозни проблеми по онези места. Таман де река и времена, и се спрях. Щото Хайтов и Корабов ни разказваха, че заради някой и друг метър лента "Орисия" пропуснал фестивала. Има там едни вагонетки накрая, та заради тях. Щото преместват киноразказа твърде насам, тогава, във времето. А по социализма такива неща там няма как да са ставали, другари. Няма как! Тъй то. 8)
п.п. Колкото до ножове, вкъщи е пълно. Гурка кукри, един боуи, KA-BAR USMC, на Гил Хибън един, Buck, мечът ми джиан, зад вратата. Лопатката е в колата, че е зима и може да потрябва, при ножлето на Рамбо от "Първа кръв". Желязо, та желязо. Два еднакви няма, та се чудех кои да взема, като се видим с micky, да си избере. Той си пада по руското, но руско имам едно скромно, но приятно ножле "Охотник". Не знам дали ще му е достатъчно, с тоя мерак по руски щикове.
