... ще се опитам да дам пример. Четеш "Капитан Блъд". Чудесно. Лекар, който става ... пират. Капитан на пиратите. Книгата - хубава. Обаче, като те завладее, искаш и още. От същото. И тук идва разликата. Единият взима следващия пиратски роман. Другият, обаче, започва да чете книжки по корабно дело. Защото, то хубаво - морските термини придават вкус на четивото, ама добре е и да разполагаш с точна схема, чертеж, на кораб от ХVII век. Както и нещо популярно, географско. Тъй, да знаеш какво е това Хаити, че да не го бъркаш с Таити, то е "от другата страна". И малко история не е зле - какъв, аджеба, и за какво е бил този бунт, покрай който го отнесе. И започва, пласт след пласт, да уплътнява представата си, да увеличава знанията си. И така всеки път. постепенно се научава да балансира "менюто" - роман, добре, но един, към него мемоари, военни повечето, научнопопулярни книги, алманах "Море", много полезен, история, задължително по нещо за това, което ще учим в училище. Стоп! това е важно! Това ти дава възможност да влезеш с бяла панделка на главата по време на открит урок по история (после ще ви кажа защо) пред към 40 учителя, на табуретки, зад нас, че бяхме базово училище, и другарката Н. да не те изхвърли като мръсно коте от час. Щото! Ами щото урокът е за хусистките войни, а ти си изчел доста за тях, за Ян Хус, а най вече за Ян Жижка и тактиката на вагенбургите на таборитите срещу германските рицари. Наистина доста си чел. пък тогава нямаше Уики - 70-те на ХХ век. Но пък имаше библиотека - свято място!