винаги зададе ли се празник, някой дебне зад ъгъла със зареден текст, за да ни убие морално на място
ами всичко е Коледа, уютен кич, събрано семейство, светлини през най-дългите нощи в средата на земата, преспапиета ,в които вали сняг , огън, смях ,домашни препирни, всичко
и пак ще при припомня акатиста на Света Богородица
Радвай се, стълбо небесна, по която слезе Бог; радвай се, мосте, който превеждаш човеците от земята на небето!
Радвай се, преславно чудо на ангелите; радвай се, крайноплачевно поражение на демоните!
еми това е