Впрочем, прилагането на принципа на реципрочност е добра стратегия от страна на Иран. Може би дори единствената възможна. Първо, тя запазва някакви остатъци на легитимност, доколкото това е принцип от международното право, прост, ясен и старозаветно непротиворечив. Второ, което е много важно, възползва се от травмата на американците от 11 септември и Пърл Харбър - те трудно преживяват удар на тяхна територия. Посланието е ясно - предупредихме ви, изпълнихме. Следователно, ако нанесете военен удар по обекти на територията на Иран, очаквайте наш отговор на ваша територия. Демократите няма да позволят Тръмп да си пробва късмета срещу Иран. А и ковчезите от проведеното от Иран нападение предстои да се посрещат в Америка. Трето, Иран не ескалира конфликта. Въпреки топлите чувства към Израел, удар върху израелски обекти не е нанесен и няма да бъде нанесен - не и в този контекст и по тази причина. Четвърто, добрите практики на САЩ в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия показват пълната им неспособност да постигат устойчив резултат чрез военни кампании на Изток. При тези светли примери, да се очаква НАТО възторжено да се присъедини в операции срещу Иран е оранжев мокър сън. Пето, светът е вече друг. И в него мощ набират и демонстрират играчи, за които американска инвазия в Иран е немислима. Китай, например. Безусловно - Русия. Турция дори. САЩ ще трябва да се съобразят с фактите и балансите. Те не са, каквито бяха.
Да обобщим. Тръмп посегна неприлично. Получи, по иранското определение за станалото, плесник в лицето в ответ. И ... толкова. Но никой в бара не мисли да захваща здрав кютек. Ни от враговете, ни от приятелите. И Оранжевия ще трябва да си седне на оранжевия. Посрамен. Ако рипне пак, ще му звъннат у дома, да си го приберат и укротят. Което "домашните му" с удоволствие ще направят.
