Изкарах го. Средно тежко. Ако не беше антибиотикът, щеше да е голям зор.
Жена ми - по-тежко.
Как работи здравната система?
6.11. петък- Чувства се доста по-зле от предишния ден. Решаваме все пак да изчакаме и да не викаме бърза помощ.
7.11. събота.
19.00. Положението се влошава. Решаваме за изчакаме до вечерта. В 19.00 започва да диша съвсем трудно. Звъним на 112. Оттам се обажда диспечерка по общи въпроси и тя казва, че трябва да стои на линия , за да я свърже с медицинско лице. Но едва ли ще стане скоро.
19.15. Все пак се обажда медицинското лице. Жена ми подробно обяснява положението си. Отговарят и, че екипът ще пристигне в рамките на ...12 часа.
21.00. Положението се влошава. Жена ми иска да я водя до най-близкото спешно отделение - това на Окръжна болница. Аз нямам право - подписал съм предписание за карантина със заплаха за глоба от 3 хил. лв. Но така или иначе качваме се колата и оставям пред Спешното. Там, освен охраната, дежурят и двама жандармеристи. Оставям я и се прибирам.
21.30. Звъня и. Казва ми че хората с предписание за ковид19 са 6-7 от общо 15-20 чакащи. Засега не е приет нито един от тях.
22.00 Звъня и. Казва, че приемат възрасни хора с инсулти и инфаркти и цигани с разбити носове. Нито един от ковидите не е приет.
22.15. Звъня на сина ми да отиде и да провери как стоят нещата.
22.40. Той ми звъни: "Мама чака, ама нито един с Ковид не е приет."
23.00. Пак ми звъни и ми казва, че майка му иска да се откаже и да отида да ги взема. Отговарям, че вече е чакала 2 часа и да изчака още 30 мин.
23.30. Жена ми звъни, че нито един ковид не е приет. Да отида да я върна.
23.50. Отивам с колата.
24.00. Прибираме се в къщи.
08.11. неделя
01.00 Жена ми заспива.
05.00 Телефонен звън. Обаждат се от 112 да питат дали се отказва от повикването. Тя отговаря, че не се отказва. Казват, че след 10 мин. са на адреса. Да ги очакваме пред блока.
05.10. Аз съм пред блока.
05.35. Линейката идва. Слиза лекарка с неопределима възраст - цялата в скафандри и маски. Виждам само, че е много уморена.
05.40. Влиза в спалнята. Изслушва жена ми внимателно. Кротко и търпеливо обяснява, че положението и не е никак тревожно. Измерва, пулс, кръвно, кислород. Слага и инжекция. Препоръчва смяна на антибиотика (предписан от ДжиПи). Дълго си говорят. Според мен лекарката иска да си почине, защото е изтощена след 11 ч. дежурство. Накрая и казва, че може да я вземе и да опита да я вкара в някоя от болниците, но е възможно в рамките на дежурството и да не успеят, ако не я приемат никъде. И после колегата трябва да я върне в къщи.
05.50. Решаваме да остане в къщи. Благодарим на отзивчивата и уморена жена и я изпращам.
П.С. На другия ден жена ми сменя антибиотика. Започва процес на бавно подобрение...6-7 дена...