A критичната вяра ?
И нерелигиозно-вярващите (както попитах по-горе) ?
Нерелигиозната вяра е твърде разнообразна – може например да вярваш на конкретен човек, може да имаш определено мнение за група хора (смяташ, т.е. вярваш, че са такива или онакива), може да вярваш разни неща и за хората изобщо. Това просто са представите ни.
Представите ни за света като цяло могат да се основават, да речем, на вярата в обективността на света и разума, което значи да вярваме, че можем да опознаваме света чрез сетивата и разума си – чрез постоянното взаимодействие на осъзнаване, научаване и мислене. Това включва и научното познание.
И въпреки, че тук също става дума за вяра в определени основни принципи, тази вяра не е основана на безпрекословно приемане на написани от някого постулати. Напротив, обогатявайки знанията си за света, на практика редовно стигаме до оборване на неща, които сме смятали преди. За разумния човек няма веднъж завинаги дадени, задължителни представи, формули и решения. Той е готов да променя всичко това, даже знае, че промяната е неизбежна именно по логиката на вярата в обективността и рационалното.
Религиозната вяра по определение не е критична. Трябва да си подчинен не само на представата за върховенството над теб и света на едно или повече божества, а да приемаш без потвърждение за верни и разкази за свръхестествени случки, да спазваш ритуали и т.н. Както вече казах по-горе, няма религиозна вяра без тези неща. Например не може да си християнин без вярата, че Христос е спасител (каквото и да значи това), че зачеването на майка му е чудодейно, че е господ и син на господ наведнъж, че е умрял именно за да те спасява, че се е и върнал от смъртта, че може да прави такива неща и с други и т.н. И така е с всяка религия. Ако си религиозен, трябва да вярваш в тези неща, а не постоянно да обмисляш кое от тях и в каква степен може да е вярно, как да намериш потвърждение в практиката и пр.