За да не съм голословен относно несъстоятелността на тезите в интервюто на Райчев, ще нахвърлям какво имам предвид.
В текущите събития Райчев слага огромно ударение на участието в тях на Христо Иванов. Смята, че театралната инсценировка около сарая в Росенец е изключително находчив и точен ход на Хр. Иванов, с която той си бил спечелил огромна популярност, станал водач на протестите и дори обединил десните сили (каквото и да значи последното понятие).
Истината е, че историята около Росенец отшумява и вече почти се забрави. Какво е целял Иванов с нея той сам да си изясни. А на протестите, които текат в София и другаде, не се говори нито за Росенец, нито за Доган, нито за ДПС. Нито пък Иванов ги е оглавил или е тяхна душа, сърце и знаме.
Накъсо, напъните на Хр. Иванов нямат много допирни точки с протестите, а Райчев направо ги отъждествява!
Колкото до „обединението на десните“, под това се разбира обединение на ръководствата им, в каквото и да е, а такова нещо още не се е чуло, и не виждам нещо да го предизвиква.
Извод: Райчев, за когото от години съм наясно, че не мога да му имам доверие, в дадения случай вече хвърля из въздуха съвсем празни приказки. Може би за да блесне с оригиналност, а може би защото за това в момента му плащат.