Въпросът е как се сдобиваш с парите, ти фон Нюмане, как се сдоби с твоите пари, с които плащаш масрафа на семейството си?
Аз, за моите мога да разкажа тук и сега, за всяка стотинка мога.
След кратък размисъл, реших да кажа как.
1. Не съм крал НИКОГА през живота си, нито съм изнасял пари от България !
2. Най-хубавите пари съм правил когато РБ се именуваше НРБ.
3. Напуснах България преди 30 години, на 35-годишна възраст.
3.1 В т.нар.
Трудова книжка, за 35 години имам навъртяни НЕ повече от 4 години "трудов стаж" и нито очаквам, нито ще моля за някакви въшкави подаяния от България, което означава, че съм честен човек.
И за да не изпадаме в дуализъм, ще приложа най-натуралният реализъм или:
КАК се правеха лесни пари по времето на "комунизма" - без мъка, без къртовски труд, без прилагане на каквато и да е идеология, без незаконни комбинации, без много движение напред-назад.
Виждам че има интерес в тази област и ще се опитам да бъда максимално откровен, а дали някой ще повярва или не, е без значение. За мен фактите са такива, каквито са.
По-долу стоят със страшна сила блиц-примери как се правеха ЗАКОННО лесни пари в НРБ, а след това ще продължа с правенето на easy money в САЩ)
Епилог вместо прологНРБ беше идеалната държава с узаконен 'незаконен' бизнес, скрепен, парафиран и обнародван чрез Държавен вестник в резултат на решенията на Държавния съвет и ЦК на БКП.
Имаше КОРЕКОМи, имаше антикварни книжарници, имаше оказионни магазини (заложни къщи – по нео български Хостидж Хаузис /булшит Инглиш/)
Постоянно купувах с родителите ми и жена ми (по-късно) книги със стойност (Кръстникът, Богат Беден, книги от Дюма, Мопасан и т.н.)
Ходех по разни градчета и селца, където стари хорица продаваха невероятно ценни книги от рода на Рокъмбол (10 тома), книги за гледане на кафе, на карти, на ръка (Хиромантия), книги да Петър Дънов, много стари библии издания на Св. Синод в Царска България и прочее, и прочее.
След определено време залагах книгите в антикварните книжарници на страната: старите издания - на консигнация, по-новите - на повторно изкупуване.
Купувах грамофонни плочи от Дюти-Фрий-Шоп (КОРЕКОМ) в НРБ, за които плащах по 4-5 долара на парче, а препродавах в оказионните магазини за 30-50 лева.
От "Бюро Естрада" имах данните за всички музикални състави, свирещи най-вече из Скандинавията, а също така, че те купуваха западни музикални инструменти - мечта за професионалните изпълнители в НРБ.
В листата бяха китари Фендър, Гибсън, струни и ефекти до усилватели, вокални апаратури със щатски микрофони и т.н.
ДКМС отделяше луди пари за прославяне ролята на партията чрез тоновото изкуство.
Окръжните комитети на БКП също търсеха по-специална техника за озвучаване (разбирай модерна и съвременна) за музикални сбирки, партийно насочени партита, с участието на правилно ориентирани музиканти и т.н., и т.н., от което се правеха много, ама много яки пари.
(Тук няма да влизам в подробности, защото някои от продавачите в оказионните магазини в Пловдив, Варна, Бургас и София са все още живи !)
С едно изречение: Далаверата ставаше чрез ОКАЗИОНИТЕ !!!
По тези причинни обичах онова общество, по време на което имах ВСИЧКО, като оставим настрана, че вуйчо ми работеше като шофьор на TIR и имаше най-хубавите курсове в дайрекшън Швейцария, Франция, Белгия и т.н. държави от гнилий капитализъм.
Комунистите бяха тъпи хора, фанатици с образование, но без интелект, без усет за реалност и без никакъв поглед в бъдещето. Въпросните имаха една жестока слабост, но това е друга бира...
To be continued