Може ли аз като българка в чужбина да запитам има ли нейде записан масраф за това "обгрижване" на правата на българските граждани из далечни вилаети и вили?
Ей така си питам, дали от всички тези избиващи се да си упражнят правото на глас някой е бръкнал в собствения си джоб да извади пет тугрика, три ранда, две евро и да ги сложи във фонд "И аз искам да гласувам в чужбина". Пък този фонд да ги разпредели тези тугрици, рандове и евро, по секции, желаещи, избиващи се и прочие. Инак това с искането за чужбински вот е много демократично. Само дето е скъпо, за държава, която осигурява на пенсионерите си 50 лева годишно в повече за сирене.
Щето лично на мен ми е писнало то българеещи се за сметка на държавата. В Чикаго народът се събра, събра стотинки, купи училище. Ако иска да си открива секция, има къде, ама то в Чикаго и консулство има, така че не им се налага. А останалия масраф? А бюлетините, пощата, примък-отмък на протоколи и прочие? За тях пари откъде? Откога ПРАВОТО на глас се превърна в ЗАДЪЛЖЕНИЕ на държавата да го осигурява ИЗВЪН граница? Чикаго е български вилает? Монреал? Торонто? Лондон? Ах, "Ти имаш право на България"! - Ей я къде е България, самолети летят, кораби плават, коли имате, напред към правата си! Не, ние искаме лесно! По пощата, по интернета, с пощенски елени/гълъби, каквото дойде!
Изборите са за управлението на България, вътре в България или на тези външни територии, които се числят български - консулства и посолства! Всичко останало е лабуда, да ме прощават правещите се на хъшове. Има огромно количество начини да се подпомогне развитието на България без да се гласува, и нямам предвид само паричните преводи към родата. Ако има желание, има винаги начин.