Рабфаците беха основно задочно! В България имаше и специалности, кото се учеха единствено и само редовно - в тях не е имало никога рафбак! Моята е такава
Не е така! Неформално нареченият "рабфак" беше система, при която представители на "работническата класа" бяха подбирани по комсомолска линия, пращани на някакви едногодишни курсове в съответния ВУЗ и ако изкарат курсовете, което не беше трудно, записвани без приемен изпит в редовно обучение. В СУ това беше разпространено за някои хуманитарни специалности, най-вече история и философия - с идеята завършилите рабфаковци да продължат на комсомолска и партийна работа. В математическия факултет нямахме. Като цяло, през 80-те години, когато аз учех, привилегиите не бяха масови и не ограничаваха нормалните кандидат-студенти. С някои изключения - в специалности като МИО, МО и журналистика, както и във военни училища не можеше да се кандидатства свободно, а само след проучване и разрешение.
Имаше някакви остатъци от предишната партийна цедка, но при нас в природонаучните факултети бяха формалност. Като да ставам аспирант, които не бяхме в партията, трябваше да подаваме документи в "кадрова комисия" за разрешение. Помня, че беше тегаво събиране на бумаги - характеристика от комсомолския секретар на факултета, приподписана от партийния, от кварталната партийна организация, от местоработите на родителите и отделно препоръки от 2 или 3 партийни члена. Както казах, при нас беше формалност, не знам някой да е бил отхвърлен от кадровата комисия. Може в по-идеологизираните хуманитарни специалности да е било по-сериозно.