Що ни е прилепване.
Да си взимат историята от манастира "Свети Прохор Пчински" нататък и да не пипат нашето преди това.
Не е толкова сложно.
И да влизат във всичките л***а в които искат..
Честно много са ми смешни тези исторически претенции от всички страни и народи! Какво точно ми дава право да си "искам" Самуиловата крепост или на Крали Марко кокалите? И най-важното, защо са ми?
Преди няколко години бяхме с малкото чаве в Македония. Казвам още в София на екскурзоводката, че цялото пътешествие сме го предприели да видим манастира "Свети Иван Бигорски", а Билянините извори ще ги пропусна поради щото съм още млада. Момичето беше разбрано, развъртя телефони, ръчка колеги, но ни намери едно девойче, което се съгласи за "частна екскурзия". Дойдоха с баща й, който се явяваше шофьор, а инак професор по туризъм. Девойчето носеше една пачка листове, беше се подготвило като за изпит. Казвам й, аз вероятно знам повече за този манастир, дай да си говорим за приятни неща. И тримцата му отпорихме такъв мохабет, оплюхме за начало двете си правителства (пълно балканско разбирателство по този въпрос), разкатахме международното положение (също пълно разбирателство), обсъдихме историческите легенди, историческите камънаци, историческото всичко. Те си признаха, че по странно съвпадение се канели да ходят на манастира същия уикенд, а ние сме им дошли бонус. Не стана ясно кой беше бонусът, защото един от монасите се оказа ученик на професора, та получихме посрещане като за държавна делегация, со все локум, кафе на пясък и прочие екстри в манастирската приемна. Върнахме се още по-доволни, ние с чавето отидохме да се возим на корабче, а те отидоха на кръчма да възстановят душевното здраве на втората част от компанията, която си беше изкарала акъла къде сме. Така де, нашият професор обърка пътя, заби в някакви странни сокаци, от които според мен щяхме да слезем само с парашут, та жена му и другата част от тайфата бяха стигнали до манастира далеч преди нас. Аз им пратих бутилка вино за благодарност, до ден днешен си пишем. Никакви неразбирателства не намерихме, манастирът където си беше, там си остана, всички бяхме доволни едни от други. Що да не може на държавно ниво същото, а?
