Да не говорим, че оспорвачите са продали се българи.
Поне аз така ги възприемам.
Йеничерите рахатясваме, а покрай нас и родните ни краища.
Но ти не завиждай само, кяфирино, ами слушай внимателно садръазама си!
Има в Кюстендилския санджак, над сарая на Юнус бей в селото, наречено Истоби, едно хубаво място с кории и чаири - под летните пасбища на юруците и власите край Бричебор.
Там един от някогашните невернишки войводи - Рельо, измолил от Стефан Душан правото да си направи митница на стария рударски път през планината. И кула си вдигнал, и хубав сарай, че и клисе притурил - задужбина направил, и монаси поселил, както обичали да правят сирфските аги. Но пропаднала работата и мястото постепенно западнало ...
А било хубаво място, па и по-преди там бил живял и умрял един неверник, Йоан, който се прочул и някое след смъртта му пренесли костите му в София - хубаво място, с хубав хамам, с хубави села, шест от тях мои, в едното турих кервансарай за хаир - не завиждай! Там му вдигнал манастир някой си анадолец Роман, викали му "син Божи" - после станал император в Кустантиние, и били прочути Йоан и манастирът му навсякъде, от Естергом до Антиохия, докато едни влашки харсъзи, Хасан и Белгун, не откраднали като последни пройдохи костите му, та славата му повехнала.
Помнела обаче за тях Мара Хатун, щерката на косоваря Джурад Бранкович, и измолила доведеника си, великия падишах Фатих султан, да се върнат в старите земи на сирфските деспоти и крале, сред горите и чаирите под Бричебор.
Та не забравяй, кяфирино, че туй, що днес зовете "велика българска светиня", не е било и не е ваше и само временно сте оставени да го бастисвате - дорде благият взор на падишаха, слава и вяра на свещения му подпис!, не се обърне отново към Самакоф и Дупниче, за да тури в ред неразбориите кяфирски.