Написано от Диан Божидаров в далечната 2010..."Зидарите на Първановата партия, а и на други политически проекти, раждат напоследък една нова хипотеза за тенденциите в партийностроителния маркетинг. Тя е, че след провала на Бойко Борисов обществото ще потърси всичко онова, което той не му даде – най-вече политика, която не е егоцентрична.
Народът ще се отвори за партии и политики, които не се въртят около лидер, ще бъдат с поделени права и отговорности между много кадърни хора, които ще бъдат контрапункт на некомпетентния, но затрогващ с бащинската грижа вожд.
С други думи, бащицата и месията няма да се харчат на политическата сергия, електоратът няма да целува ръка, а ще търси такава, която да стисне равноправно. Като в специфичен български обществен договор, подписването на който най-после ще ни вкара в пътя към гражданската държава...
Проблемът на тази теория е, че тя няма как да се сбъдне. Единствено може да роди нови заблуди дори сред интелигентното малцинство, което искрено се надява ерите на Сакскобургготски и Борисов да бъдат последвани от нормалност, в която електоралното доверие не се подарява стадно на един човек вследствие на митове и емоции.
За съжаление, нищо не показва, че теорията за залеза на Политика слънце ще се сбъдне. Напротив, хората още дълго ще бъдат обърнати към него. Ако се огледаме, край нас ще видим малки и големи слънца (Борисов, Сидеров, Костов, Яне), без които електоралните енергии ще се превърнат във вакуум...
Както рекох - патката колкото по-силно я удрят по главата, толкова по-силно вика: Пак... пак... паааккк...
