Нека да продължим темата за анархизма с гражданина безвластник. Великите личности, които изброихте, може и анархисти да са, но според мен не се побират в никаква класификация. Твърде големи са! Много интересно е било на селския сбор, който описахте, наистина. Моето запознанство с анархизма пък беше... с тачанката на "татко Ангел":
Анархистите винаги са ми били симпатични, защото са безсребърници, отдадени на идеята за по-справедливо обществено устройство, и при това атеисти! Но мисля, че идеите им не са реалистични. Рожава е просто част от Сирия, макар и автономна, и част от нея може наистина да се управлява от анархисти, не знам. Но е далеч от това да бъде пълноценна държава, да не говорим за световна система. Когато си във война (а ние не сме преставали да бъдем, просто минахме от другата страна на фронта), не можеш да си позволиш да пренебрегнеш йерархичната система на управление. Комунистическото самоуправление е може би много по-близко до анархизма, но и при него има съвети по различните въпроси.
А сега искам да повдигна темата за олевяващите ни интелектуалци от хуманитарен тип. Петър Георгиев (Волгин) беше десен, но олевя доста, макар че е доста еклектичен. Явор Дачков беше десен, сега е доста по-вляво, макар че е повече циник, отколкото ляв. Но най-интересен ми е Добри Божилов (да не се бърка с министър-председателя от царско време). Той също беше десен, но дори тогава ми беше симпатичен, защото мислеше със собствения си мозък, а не робуваше на шаблони, клишета и мантри. Сега си е направо крайно ляв! Написал е книга, в която две глави са премахнати от цензурата и ги е поместил на сайта си,
http://komentari.com . Едната от тях е за бригадирското движение, а в другата Никола Гешев е на съветска служба! Това ми дойде малко в повече, иначе бих си купил книгата му: