Седя си тихичко и си мисля. Ако заменим думата "правителство" с "търнокоп" например, какво би се получило.
Значи, един чичка е направил търнокоп, който прекопава нивата с одобрението на 60% от населението. Работи си търнокопът, виждат се ползите, народът се радва. Но има една комисия, която прави и одобрява търнокопи. Там са се събрали 240 човека, които народът ги е пратил да направят най-добрия търнокоп. Първата група казва, абе можем да вземем от на чичката търнокопа два гвоздея, щото нашият търнокоп ще е по-харен с тях. Гвоздеите не рачат, първият търнокоп се проваля. Втората група изобщо не ще да прави търнокоп, по принцип, само вика, абе помните ли ние какъв търнокоп имахме, а? Тези дето помнят, се потят от ужас, но мандата за търнокопа отива в трета група. Тя почесва теме и казва, абе хора, ми нали този търнокоп работи, дайте да му лепнем една мъъъничка лепенчица, че ние сме съгласни, и да продължи с копането! Тук скачат останалите и викат, а, не, търнокоп с лепенка вече не копа така, както преди, искаме и ние да правим търнокопи.
А в това време 60% от населението викат, абе не може да сме пратили 240 идиота да правят търнокоп, нали така? Може, казва друга част от населението, стига ни да сме пратили 121 идиота, което вероятно сме.
Междувременно бурените си растат, защото търнокопът може да копа ограничено, населението вика, следващия път трябва да внимаваме, ама пак ще изберем подобни. И сал един чичката с търнокопа седи и в ужас гледа какво трябва да управлява! Народ без парламент, парламент без правителство, конституцията тихо подсмърча в ъгъла като малката кибритопродавачка, а в буренясалата болница в средата на нищото група самодиви-доброволци били миели очите на властта.