Млякото беше от крави, сутрин в хлебарницата можеше да закусваш с чаша топло мляко, издоено тая сурин
Както винаги, истинската история е малко по-различна от соц спомена. Ето я истинската история, без носталгичната украса:
Младият Maximus II отива всяка сутрин в хлебарницата за чаша топло мляко. Посреща го усмихнатия хлебар. Младият Maximus II казва "Една чаша топло мляко, моля". Усмихнатия хлебар влиза някъде навътре, след една-две минути излиза с чаша топло, прясно....издоено....мляко от крава, разбира се. И то каква крава-цял бик.
Излиза Maximus II доволен и отпива щастливо. Влиза следващият клиент и пита "Може ли и за мен една чаша мляко като за този, който излезе". Усмихнатия хлебар казва "Съжалявам, свърших...ме го."
И така, и до ден днешен Maximus II, вече на сериозни години, продължава да търси мляко като това. Не намира. Никъде на света няма друго такова. Бил е в България, бил е в чужбина...няма. Все не е толкова топло, есстествено, прясно издоено. Все е някакъв ерзац. Читателите вече знаем, че няма и да го намери. И днес, вече с внучета, Maximus II продължава да говори за прясното, ъхм, мляко от хлебарницата, което било много хубаво, само да не го оставиш да изстине-трябва да се пие топло.