Всъщност, влизал съм в БКП. В БСП останах. Ако трябва да сме точни.
Още по-лошо за теб. Аз пък не останах. Не продавам принципите си за истамбулски конфекции. Въпросът е кога, мило, си лъгал. Себе си и околните. В мотивите си за встъпване в БКП, или в днешния си пламенен либерализъм.
О, драги. За принципи като твоите бях произвел един лаф, който приятелите ми в гимназията много харесаха и цитират до днес. Всъщност, краднах малко от Щастливеца ... "Гадни хора, гадни идеали". Трудно се сещам за принцип, който би оцелял, неомърсен, покрай някоя отврат като теб. Принципът не е индулгенция. Не е и табела, с която да скриеш срамотиите си, щит, да те защити. Както казваше един мой добър познат, покойник, светла му памет, не гербът прославя рицаря, а рицарят герба. Няма принципи извън делата ни. Така и аз - нямам проблем да дам отчет за тези трийсет и ... , които последваха, на този комсомолец на 24, който бях, когато "встъпих в редовете на БКП". Както и сам разбираш, надявам се, отчет дължа на него, да бе възможен с машина на времето, а най-малко на теб или на подобни ти. И тогава, и днес, си оставате просто ... отврат. Провалени бяхте още тогава, но и трийсет години по-късно продължавате да копате в дупката си, че не ви е достатъчно дълбока. И да, либерал съм. Що? Червенокафяв фашага ли следваше да бъда, че да съм ти по вкуса? Достатъчно сте и така.
