... и както лесно можахме да предвидим, военният министър ген. Янев получи един "по врата" от новобранеца Кирчо. Новобранец, новобранец, ма премиерин, щото ...
Показателно е как мнозинството от българските медии публикуваха личното мнение на ген. Янев изцяло, без съкращения, но пък посъкратиха изявлението на премиера Петков в отговор или го замениха с преразказ.
Така или иначе, достатъчно ясно бе заявено, пряко от премиерина Кирчо, първо, че мнението на ген. Янев е лично, второ, че въпросът не е обсъждан от Министерски съвет и няма решение по този въпрос, трето, че решенията по този въпрос няма да се основават на лични мнения, а на експертен анализ, четвърто, че не това е начинът, по който следва да се взима отношение по темата, пето, че страната ще се придържа към политиките на НАТО и ЕС.
Кой какво е казал, всъщност, е факт с ограничена важност. То скоро ще се забрави. Лъжичките ще се намерят, безусловно, но, както е казано в класическата еврейско хохма, лошото чувство ще остане.
Да, лошо е чувството, че по въпроси на националната сигурност премиер и министър на отбраната не са в синхрон, а може би дори и не са ги обсъждали. Това е очевидно. Не така очевидно е, но предстои да стане, че синхрон отсъства и с главнокомандващия, с държавния глава. Косвени доказателства, комай, вече са налице (Джиджи, мило, казах ти
).
Сега остава да изчакаме, ако въобще се проведат по тази тема, заседанията на двата съвета за сигурност - този към Министерски съвет и премиера и този на Президента.
Всъщност, в нарушение на императивна норма на закона, КСНС не провежда редовни заседания на всеки три месеца. Доста отдавна не е провел и извънредни заседания. В случая, Президентът е този, който нарушава закона. Но не е сам в това си противоправно поведение. Защото и премиерите го нарушават - доколкото и за Съвета по сигурността към Министерски съвет законът императивно указва тримесечен срок за провеждане на редовните заседания. Който не се спазва системно. Не ми е работа, ама бих рекъл, че е добре народни представители да питат чат-пат премиерите поради что така.
Прочее, в сектора предстоят развития и ... намествания. Когато пушилката слегне, доста неща ще станат ясни. Но и доста ще си останат неясни и неуточнени. Както биха казали някои, несигурност/неопределеност в сферата на националната сигурност като източник на риск. Но аз не бих коментирал.
