Не знам.
Четейки историята си, може и да сме били племе. А може и да сме си я украсявали.
Сега ми се струва че сме маса, която заема формата на съда в който я сипят.
Не ми се иска да кажа пихтиеста, щото все още се срещат остри камъни и щото е нихилистично.
Тва трудолюбие, чест, достойнство, принципи...като че ли доскоро все още имаше остатъци, но жертвоготовност, патриотизъм, съпричастност, общност и други такива са останали някъде из миналия век.
Далавера, гънене, лизане, завистливост и подобни се срещат по често.
За живучест - 5 века сме устискали, но сега за 50 г. май ще отидем към половината от тва дето сме били.
И там не виждам оптимизъм.
Като опре до такива категории, бързам да мина на друга тема или ме избива на
..
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
....
Ай кажете коя строфа не е верна и не важи за сега?
