Да обобщя: за мен това е "успял" човек, започнал от нищото.
1. Да, ако под "успял" се разбира само колко пари е направил. Но успял има и друг смисъл. Успял не винаги означава забогатял. За мен, де.
2. С любопитство изчетох "историята" на Малинчо. Тя само потвърди едно мое отколешно наблюдение, че българите в чужбина твърде много разчитат да "успеят" чрез други българи. В смисъл, че започвайки бизнес, разчитат твърде много на българска клиентела.
1. Да, ако под "успял" се разбира само колко пари е направил. Но успял има и друг смисъл. Успял не винаги означава забогатял. За мен, де.
2. С любопитство изчетох "историята" на Малинчо. Тя само потвърди едно мое отколешно наблюдение, че българите в чужбина твърде много разчитат да "успеят" чрез други българи. В смисъл, че започвайки бизнес, разчитат твърде много на българска клиентела.
[/quote]
1. Ами то на днешния свят това е общоприетият критерий, за съжаление. Не, не е мой. Затова близките ме наричат последният "динозавър" ... ама не и последният мохикан! Лично за мен да си успял, трябва да има синхрон между това, което си мечтаеш и това което можеш да си позволиш (без фантазии естествено).
Аз лично се имам за успял: нямам материални/финансови затруднения в днешния ден, но важно - нямам и никакви високи претенции. Фамилията е ОК със всичките внуци и внучки. Е, ама е пак относително, понеже взех да се срещам доста често с докторята напоследък. За мен най-големите награди са от сорта на "Дядо, тати иска де ме води на ски, ама аз искам до отида с тебе" или "Дядо, може ли да дойда тази вечер при теб, че ония малките много ме ядосват и после мама и тати ми се карат". Малките са по-малките му братя.
2. Ами то тук няма голям шанс да успееш по друг начин в сферата на търговията и услугите....освен ако не си дипломиран от Айви Лийг Юнивърсити, както нашия минпред. С др. думи да ти е голямо ченето
Ние българите, дори и в чужбина си пазим навиците дори подсъзнателно - трябва да е "мой човек". Друго - америкаците колкото и да се толерантни и учтиви никога не те допускат на по-малко от една ръка разстояние. Нищо персонално - дори и да знаеш добре езика, няма как да изучиш всичките там подробности - на какви игри са играли като малки, какви песни са пели, какви са им вицовете и пр. Затова гледат на теб като "екзотичен" екземпляр, но няма да те "пуснат под одъра"...с много малки изключения.
Лично наблюдение: възрастните хора , да кажем 65+ са мого по-отворени и гостоприемни. Защо нямам идея.
За "успялите" българи: отивам вчера да взема внуците от българско училище. На паркинга изложение от Мерци, Баварци, Лексуси, Инфинита, ТЕсли (от големите, на които вратите се отварят нагоре). Всичките нови. Такааа...ама на жената приятелка е възпитателка там: та според нейни думи повечето от тези деца имат проблеми с поведението. Пищят ако им кажеш нещо напреки, тръшкат се по земята и ритат, хвърлят предмети и дори заплашват "аз ще кажа на мама, че ти си ме бутнала по стълбите". Това от 5 г дете! Последно: доста от тези деца са били "изпъдени" от тукашните градини...защото там не се цермонят. Е те ти ценностна система: Голям баварец или мерц, а детето ти изпущено. Последно: тази жена възптателката сподели, че същите тези деца са си били ОК преди март 2021, когато тук затавориха всичко.
ПП. Взимам си отпуска от писане. Толкова букви не бях сложил откакто не съм правил класно по БЕЛ :lol:
Приятна седмица