Ъхъ... трол... това, че не припознавате в Рубльов Сидеров, е още едно потвърждение на факта, че патката - колкото повече я удрят в главата - по- силно вика: Пак...Пак... Пааааккк...
P.S. Четете бре, хаймани... все нещо ще прихванете:
Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме
"За първото, което Вие предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тук за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръцете на прегледвача.
Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме, и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.
Сега ида за втория ни предмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най]-подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете?
В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме пред няколко още наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но ние не смеем да кажем решително, ако да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви на г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да премините през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не!
Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим."
Прощавай, Дяконе... и аз съм от грешните :-(
