Бонго,има ли тема в която да си изложите мнението,ще ми бъде интересно.
Ами вече тая теза за това как едно сравнително малко племе от припетските блата се разрастнало до Вистула, а сетне се превърнало в "славянско море", което "заляло" цяла източна Европа следва да бъде изоставена. Спароток, обаче, използва същия похват. Той съчетава етногенетичните легенди с повече от съмнителна езикова интерпретация , за да вмести тези тези легенди като исторически източник, който да представи пеласги, т.е. траки, т.е. българи като някакъв свръхнарод, който тракизирал/българизирал Европа от Рим до Урал. Неговото тълкуване се напасва към езиковия национализъм на (пан)славистиката от 19 век, в който езиков национализъм библейската Вавилонска кула е заместена от "езиков родов дом“ тук на българските земи. Но големият проблем е, че там, където се формират българкските условно държавни обеднения, траки просто по същото време няма.
Така например, неверна е постановката, че Склави произлиза от гръко->латински термин за "роб". Когато склави, склавини и склавинии се появяват в историческите извори (6 в), Σκλάβος (sklávos) -> лат. Sclavus няма засвидетелствано значение на "роб". Това значение се появява едва в самия край на 8 в, т.е.около 300 години след споменаването на "склави" и "склавини".
Тезата как българският"тракийски (по произход)" език станал славянски език, било посредством делото на Св. Кирил и Методий, било по някакъв друг мистериозен начин, не се поддържа от засвидетелстваните факти. Арабските извори са тези, които категорично опровергават това.
В нач. на 9 в. са първите сведения за арабските saqlabi, а сетне и saqaliba. Първото сведение за началото на 9 в. е за роби изобщо, без да сме наясно какъв е тоехният произход. Но само няколко десетилетия по-късно, според сведения за края на 9 в., четем за арабския тунизийски емир, Ибрахим II, който се обърнал към разбонтувал се саклаб на
bi-l-saqlabiyya, несъмнено някакъв идиом, използван от многобройните роби в двора на емира, а и в неговата войска. По-късно , през 10 в. фатимидският халиф ал-Муиз (953-975) също научава този идиом, за да си комуникира със своите роби и войници.* Тези анекдоти от арабската история, записани в началото на 12 в. за събития от края на 9 в и 10 в., ни карат да заключим, че арабските "саклаби" и "сакалиба" говорят близки езици, с които си комуникират, така че да формират идиома
bi-l-saqlabiyya, т..е "славянски език".
Т.е. забелязваме, че по същия начин както в гръцки и латински , арабските роби саклаби са свързани с множеството "словени езичници", които биват поробвани и продавани на арабите, т.е. че самоназванието слави/слови и свързаните с тях слов-ени, слав-ени, дава значението на термина.
По аналогичен начин българи стават в западните езици бугри т.е. еретици, а сетне и содомити в църковната и светската лексика.
===
*силно напомнят за едно сведение на Пол Рико, от 17 в., че в османския двор говорело и на
"славянски език", предвид присъствието на многобройни еничари и роби от славянски произход - бошняци, сърби, българи, малоруси и др.
Относно произхода на названието "слов-ени"-"слав/яни" има десетки мнения, както за произхода му, така и за налагането му.За произхода му, който е езиковедски въпрос, бих препоръчал:
https://www.academia.edu/34865801/The_name_of_the_Slavs_Etymology_and_Meaning_In_Studia_Slavica_et_Balcanica_Petropolitana_nr_1_2017_pp_3_20 