Проблемите идват от различни страни: - от липсата на възпитание и чувство за етичност, от различният багаж в междуушията, от пренапомпано и по правило неотговарящо на действителността самочувствие, от желанието на някой да е гол под шлифер и да го отгръща където завари. Личните спирачки са най-често халтави, или изпущат и на възпитаните, ако се натресе на мазното петно оставено от проходимец. Обичайни са и тези с много празно и незапълнено време или с обсесии. Психиката е пропаст и колко умеят да се държат на повърхността?
Помните ли Скаят? Там имаше чат, няколко изрода го обсебиха и го превърнаха в бетер клоака. Имаше и разни дрогаре които се изхождаха с удоволствие из чуждите теми. Но навлеците май можеше да бъдат трити от отворилите дадената тема.
Спаменето, празнодумството, очевадната неадекватност или даже получаване на оргазъм от дразненето на другите - нещо да изпущам? Това са язвите в общуването. Стига се до момент на въпроса: - Струва ли си още?
- Заради Неща което няколко извършват в разни Теми и тук, в "Керпедена" - стават техни жертви.
Модераторите са поставени в затруднение заради две ШАХ-заплахи:
1. Да не прогонят всички постепенно, щото най-голям трафик правят празнодумците, спамърите и троловете. Не, че всички, повече или по-малко, стават "празнодумци" в даден момент (поне). Но се случва...
2. Да не стане както в Скай-форума - клоака, след като двамата администратори вдигнаха ръце навремето. Но те вече се бяха разделили със Сега-то.
Може би добро лекарство би било замразяване за ден-два или за повече при повторение на деликтите?
Но нека не забравяме все пак, че дори и да не се познаваме лично, на пръв поглед няма значение, кой - за кого, какво мисли. Но все пак имаме домашни огледала. Тогава:
- Дали всички могат да бъдат спокойни, когато се вглеждат в отражението?
Не е задължително да го осъзнаят.