В източната част на Канада има една бунтовна френскоговоряща провинция "Квебек", която не признава върховенството на кралицата и на историята на която е посветен романът на Жул Верн "Жан без име"
В източната част на Канада има една бунтовна френскоговоряща провинция "Квебек", която не признава върховенството на кралицата и на историята на която е посветен романът на Жул Верн "Жан без име"
Като стана дума за Канада и Квебек си припомних една история: Преди години пратиха жената на 10 дневно обучение в Торонто. Аз точно сменявах работа и бях айляк, та тръгнах с нея. Пътувахме с кола. Имаме приятели в Торонто - отседнахме при тях. След няколко дни ме хвана съклета - жената на курсове от сутрин до вечер до вечер, приятелите на работа. Пообиколих насам-натам, ама сам в непознат град...
Сетих се, че в Монреал имам стар приятел, съученик от гимназията. Звъннах. Поговорихме и по едно време той казва: един човек иска да говори с теб. Чувам женски глас, много характерен и много познат. Отне ми време да включа. Една наша съученичка, с която после бяхме комшии в Младост. Oказа се, че те .... се били оженили преди 6 м
. Бяха някога голяма любов в гимназията. После се разделиха, но след 30 г пак се събрали. Тя таман си била уредила нещата в БГ и се преместила при него.
Извод 1ви - потвърждава се поговорката "стара любов ръжда не хваща". Накрая моя човек дума - а бе що не прескочиш да ни видиш, тъй и тъй скучаеш. Метнах се на колата и право в МонреалО. Изкарахме прекрасни 2 дни. Дойде време да си тръгвам. Къщата им се намираше в старата част на града (името на квартала не помня). Постройките и улиците много ми напомниха за София около центъра - "Графа", "Шишман", "Хан Крум", "Гурко" и пр. Трябваше да се кача на магистралата. Виждам естакадите, дори колите, но не мога да стигна дотам - всичките улици еднопосочни, после задължителен завой наляво или надясно и усещам, че се отдалечавам. Нямаше още смарт телефони с GPS. Спирах 2-3 пъти да питам за посоката. В момента, в който кажа нещо на английски чувам "No English"....бря, нали Канда се води "двуезична"? Вярно, хората които питах се оказаха по-възрастни. Слава богу най-накрая един младеж продума и по-важно разбрах го. След 3 мин бях на магистралата.
Извод 2: в Квебек не желаят да говорят английски, поне по-възрастните.... ставаше дума за прости указания.
По обратния път вече в Онтарио, спрях да заредя и да пийна кафе. Тъкмо да вляза вътре за кафето, на вратата се разрази страшен скандал. Една канадка се скара яко с един индиец. Канадката беше голяма жена - над 180 см и пропорционално "широка" (определено не дебела). Индиецът - не повече от 165 см и надали имаше и 60 кг. Причина за свадата - зима беше, валеше лапавица и имаше доста локви. Та той преминал с газ през една локва и оплискал жената (те тия индейците как изобщо взимат книжки, за мен е пълна загадка). Дамата реагира бурно и се почна една ....Малей, как псуваше тая - хамалите от Сточна гара репи да ядат. Това при положение, че тук никак не са добри в тези "словосъчетания". Той обаче не се предаваше - говореше й нещо доста тихо (не можех да го чуя). Обаче след всяка негова реплика тя подновяваше канонадата. Мислех да и дам съвет да го хване за кльощавата шия и да го тръшне в същата локва, но се въздържах да не би да отнеса нещо по погрешка. :lol: Запомнил съм следните реплики: "Да се връщаш в миризливата кочина от която си дошъл и да си ядеш там хлебарките и плъховете", "Кучката, която те е роила е трябвало да бъде кастрирана преди това".
Извод 3: Цивилизациятя има дебелината на една човешка кожа. Всяко нещо проникнало по-дълбоко превръща цивилизованите "сапиенси" в разярени зверове.У Канада с пиеньето е тегаво. Дюкяните малко и надалеч. Работното време е като на някоя администрация. Висяхме около 40 мин пред един един такъв, само за влезем вътре. А там едни числа...ум да ти зайде. Казах му на моя човек - дай да ти спретна едно "казанче" - става и от соковарка и от херметическа тенджера. Той не рачи - щели да го усетят комшиите и да го предадат. На влизане в Канада ни "тарашиха" за алкохол и цигари - да не сме нещо контрабандисти. На връщане, нашите "щатски" граничари ни разбазикаха багажа да не би да носим плодове и зеленчуци. Е, взеха на жената банана, 2те ябълки и 3те моркова (тя без тях не тръгва наникъде) и ги метнаха в коша....та се нааложи да спирам в най-близкото населено място да купим други.
Извод 4: ние хората умираме да си правим затруднения един на друг.