Изобщо от оня регион имам прилични впечатления. В наше село има голяма диаспора, основно пакистанци, но има и присъседните им държави. Работят всичките, децата включително, таксиджиите са ни май всички пакистанци, хлапетата са касиерчета, чистачи, зареждат магазинните полици. Възпитани деца, учат сериозно. Агнешкото ни го кара от Квебек пакистанец, пак той вози фурмите, а жена му дава акъл за ориза и подправките. Може би са малко мрачни за моя разгилдяйски българо-руски дух, но се разбираме. Месарят в местния магазин е фантастика - може да не говорим общ език, но на четири ръце се разбираме прекрасно какво искам и как нарязано. А да гледаш как го реже е поезия, балет, произведение на изкуството, че хич не обичам думата "пърформанс". Нито едно непремерено движение, уточняване на желанието на клиента с два пръста (не, не онези, за които се сещаш най-първо!)
Единствено не можем да си уточним скалата за "леко лютиво" - тяхното леко лютичко мен ще ме прати в интензивното с изгаряне трета степен, предполагам. Затова лютичкото ми си го дават в кутийка отделно, здраво затворено и замотано с онази непропускаща лента, да няма аварии.