Тоя астрономичско-митологически паралелизъм силно ме заинтригува. По-специално странното гръцко име на Юпитер "Диас". И понеже обичам да попълвам незнането си, се поразрових из нета. Първото, което се хвърля на очи, е, че в "нашите" езици са се затвърдили имената от латинския пантеон. Гърците естествено са си запазили своя. Меркурий-Хермес, Венера-Афродита (тук идва Земята Тера-Гея), Марс-Арес, Юпитер-Диас и Сатурн-Кронос. Нататък почвата става хлъзгава, защото самите планети не са били известни на древните и имената им са от Новото време. Например гръцкият Уран е заимстван и в латинския, без да стане Целус. Нептун е в паралел с Посейдон, а Плутон пък е римски бог (името впрочем е предложено от 11-годишно момиченце!) и гърците са го приели, без да налагат своя Аид (или Хадес, както го цитира Лъчо). Какво е станало с Юпитер? Старото гръцко име на планетата не е Зевс, а Фаетон ("лъчезарна"). Диас е късна форма, заета обратно от римляните, и била родителен падеж на Зевс (демек "звезда на Зевса"). Нерде Зевс, нерде Диас! Тука следват етимологически метаморфози, които обясняват как Iupiter става Iovi (дателен) в известната поговорка за вола. Тия непонятни за мен метаморфози бързо ме отведоха до "Автобиографията" на Нушич, в която той с подобна методика обяснява как черното става бяло в часа по сръбска граматика. И с Нушич си лягам.