Какви небостъргачи? В Манхатън и в още 20- 30 квартала из щатите. Останалото е описано в "Едноетажна Америка" . Днес - двуетажна
Като цяло има истина в горното, но няколко нюанса: всеки "уважяващ" себе си по-голям град (областен център и пр.) си има "небостъргач" даже 2 или 3. Височината зависи от размера на града и колко се "самоуважава", разбирай колко пари имат. Та в някои градове са по 100 етажа, в други на по 20-30 етажа, а в най-кекавите са по на 10на (както панелките в Младост). В по-малките селца без сериозни пари залагат на "ретрото" - реставрират си една улица в стил "пионерите на запада" и се връщаш 100+ г назад. ... липсват само бързите ездачи с дългите револвери.
В това отношение САЩ приличат на Русия: бая територия имат. Спомням си за визитите ми в Русия (СССР, пардон): разхождаха ме из Подмосковието. Пътувахме 2 ч и повече, а наоколо няма ни къща, ни човек, ни дявол. Не се сетих да попитам домакините - защо му думат Под-Московие? По моя си логика трябваше да е нещо свързано с Москва ... оказа се, че просто е по-наблизо и не трябва да летиш 4-5 часа дотам.
Та и тук е много подобно: преди години ходех много в командировки и летях навсякъде. "Хвърчал" съм и нагоре и надолу и наляво и надясно. Та седя с нос опрян в илюминатора и гледам надолу да видя накаква следа от човешко "присъствие" - просека, път, постройка. Няма, ама х-и-и-ч. Така продължава повече от час (визирам когато си над Скалистите планини). Повече от една България - от Видин до Ахтопол. За Аризона, Юта, Невада и Ново Мексико няма да пиша - отегчително е да гледаш жълто-бежовите полета с часове. Дори в Уисконсин, щатът който познавам най-добре (нищо, че живея в Чикаго) и който се води за цивилизован щат: ами ако отидеш на север към Голямото езеро (Superior) си става един голям "пущиняк": може да караш с 2-3 часа и да срещнеш само 20-30 коли. Табелки, знаци и пр са рядкост. Местните съветват: носи си тубичка с бензин, така за "зор заман". Не знаеш къде е следващата бензиностанция. Много често "умните" телефони там нямат обхват, т.е. ГПС и др. не "хватат". Добре е, че съм от предишното поколоние и използвам техниката "с питане до Цариград се стига" - къде видя "керемида" спирам, вадя листа от джоба обяснявам се и ...намирам пътя. Последно заключение, пак лично:
колкото е по-диво мястото - толкова са по-читави хората!!! Предполагам от техния житейски опит: Днес съм в нужда и ти ми помагаш, а утре ти си в нужда и аз ти помагам...