Споко, в обикновен разговор замяната на "винаги" с "повечето" също е претенциозно, защото както говорещият не е проверил всички случаи, така не ги е и преброил, та да знае дали са повече. Само във физиката законите се изказват с "всяко тяло...", и то докато някой ги опровергае.
Лъчо, от страницата, към която ме препращаш за изборите в СССР, разбирам позицията ти и пристрастието ти към една абсолютно фалшива система на "демокрация". Нека говорим за положението у нас и да оставим настрана Великобритания и САЩ. И то не защото политическите системи са коренно различни, а защото работата на заводите на Локхийд ни най-малко не зависи от това дали президент ще е Тръмп или Байдън, докато у нас дори съществуването на "Кремиковци", Летище "София" и магистрала "Струма" зависи от избрания министър-председател. Но понеже говориш за социализма, то самите процедури на избора също бяха несравними и това е очевидно. Кой избираше "кандидатите"? Ами партийният комитет. А ние бяхме ли членове на този партиен комитет? А избирали ли сме самия партиен комитет? Комунистическият цинизъм достигаше своите върхове с демагогията "А има ли смисъл да избирате между две еднакво лоши кандидатури, след като ние ви предлагаме най-доброто, което по презумпция е единствено?" И отгоре на всичко БКП, която аз по никакъв начин не съм избирал, а по тази причина не можех и да контролирам, трябваше да бъде за мен не само ръководна, но и вдъхновяваща сила. Баси нахалството!