Ндааа... мили родни картинки... — Пак са яли бой нашите!
— Как? — извикаха радостно учудени няколко гласа.
— Танчето и Мая изтрепали няколко хиляди гербаджии — каза Тошко Цветанов, който отпущаше по малко от новината, та да продължи удоволствието си.
— Браво, да са живи! — изкрещяха няколко гласа.
— И Банкя взета — продължи Тошко Цветанов.
Удивлението порасте до висока степен, като че е превзета не Банкя, а Вена.
— Оръжие, доброволци, колкото щеш: идат из Президенството!
— Истина??!
— И Подуене гори пак. Радев мърда и готви войски. А мръдне ли Подуене, то ще бутне и нас. Спукана му е работата на нашия...
В същия миг вратата се отвори и влезе адв. Хаджигенов; той държеше в ръка вестник "Сега", току що приет.
— Новият ли е, Николайчо? — извикаха няколко души. — Чети, чети!
— Дай да видим много ли зелки са паднали от ножа на Радев — казаха други нетърпеливо.
— Аз ви казвам с хиляди бе. Седни тук, адвокате! — И Тошко му стори място до себе си, Хаджигенов разгърна вестника.
— За партията на Кирчо и Асеня чети най-напред — заповеда Тошко
Николай зачете сред тържествена тишина. Всички напрегнаха уши, но приятната новина за победата, явена от "Сега", не се потвърдяваше. Напротив, известията от бойното поле бяха лоши: не само Банкя не беше взета, но и последнята чета на Мая Манолова беше разбита в пух и прах и тя самата беше забягнала в БСП.
Носовете на всички увиснаха. Голямо разочарование и скръб се прочете по всичките лица. Сам адвокат Хаджигенов биде разстроен и гласът му пресипна и отслабна.
Тошко Цветанов, облян от внезапен пот, побледнял и разтреперан от яд, извика:
— Лъжи, лъжи и лъжи! Те на кирливия ми фес да разправят бабини деветини! Радев ги е бил, та ги е поразил!. Вие не вярвайте ни една дума от тоя вестник!
— Но, Тошко — забележи адвокат Хаджигенов, — тия телеграми са взети от разни европейски вестници. Ще да има нещо истина.
— Лъжи, лъжи — герберски лъжи. Ковани у Банкя! Ти "Сега" намери да четеш.
— И аз не вярвам — каза Хаджи Слави Трифонов; — вестникарите лъжат като цигани. Аз в Учиндол помня, имаше един вестник, каквото кажеше — все лъжа.
— Уйдурмасиони.
— А бе аз нали ви казвам? Герберските известия наопаки трябва да ги разбираш: ако пишат, че са паднали сто радевци, наздраво знай, че са сто герберуги, ако кажеш хилядо, не ще да сгрешиш.
При все това днешните новини разстроиха духа на гостите в Ганковото кафене. Понататъшните разговори завехнаха, всекиму тежеше нещо на душата. На самия Тошко Цветанов беше неловко. Той беше сърдит на себе си, на вестника и на всичкия свят, задето не намери потвърждение новината от "Сега". Затова той кипна, когато дедо Барми каза иронически, сред общата тишина:
— Каквото се види, Тошко, твоята банкянска искра ще си остане само искра, и после нищо. Ти мене слушай — ГЕРБ ще си остане жив и здрав и тая година, и догодина, и подир сто години, а ние ще се лъжем с твоите пророчества, додето умрем.
— Барма! — извика Тошко разярен. — Твойта куфалница не достига дотам, ти да си мълчиш! На такива говеда като тебе с даул да им блъскат, няма да разумеят нищо.
P.S. Авторе, да прощаваш
