Всъщност, аз си бях безразборен читател. Квот падне от арабския свят, Индия, Китай...и накрая не мога да реша къде е изворът на древната мъдрост. Може да е някъде при тези, може никъде там, някъде другаде - не знам.
Някак си чувствам, че арабската мъдрост е по практична, индийската е повече виртуална, чувства, усещания, китайската пък е доста детерминирана неккси.
Сложна работа, дори наскоро четох нещо ат авгански автор - Господ да ме убие не моа се сетя, но ставаше дума за 19 век и излезе, че са развити почти като Ирак, ставаше дума за некква дама, французойка, накрая си отиде фъф Францата - абе наблягам на историкогеографската същност нежели вълнения на героите.
И неккво вековно дърво отсякоха в двора на бедняк, абе миш-маш!
Тази световна история е такова тресавище, ние тук се имаме за древни - дренки!