Драга, моя милост отива на завършването на дъщерята.
Напуска се жилището и още две състудентки изхвърлят непотребното.
Между другото, излита и един касетофон SONY със CD плейър, абе на онова време - връо!
Бил повреден!
Кво?
Ами не можело да се извади CD - то и само неккъф жмулю свирел начи, а касетите вече демоде, а пък само радио - рзбийш нали!
Отверка разбира се няма!
Остър нож, развиват се няколко винтчета, вади се запецналото CD, но от напъването счупили малък пластмасов детайл, който може да се залепи за минутки.
Няма и лепило разбира се, магазинът е на 20 мин. и т.н.
SONY-то си замина, чак сърцето ме заболя.
Втора история.
Мифката, понеже е с мелачка за едри отпадъци попаднали, се задръстила.
Повикан е нарочен човек, но се бави.
Няма маркуч, няма инструменти, откачам на прахосмукачката маркуча, затапвам с два парцала и чешмата до край - продухвам задръстения канал на мивката.
Кръстят се!
След два часа идва титуляра за операцията - студент заработващ по нещо.
Намъква се с нещо като пръскачка на гърба и оправено - неоправено, той е длъжен да си свърши работата за която е повикан.
Настанява си апаратурата десетина мин.
Надлежно продухва сифона /онуй на гърба му е с неккъф акумулатор изглежда/ за 5 мин., още 15 мин. овации и любезности.
Заминава си.
Сега аз се кръстя!
....
