В едно царство, град-държава имало един цар, които решил да вдигне данъците. Обаче се уплашил, че народа може да се разбунтува. Викнал министъра за съвет. Министърът му казал:
- Царю, нашият народ е толкова заспал, че каквото и да направим няма да се разбунтува. И за да го докажа, разреши ми от твое име да взема някои мерки, за да ти го докажа.
Съгласил се царят.
Ден 1. Министър наредил да затворят всички порти на града-държава и оставил само една, която имала един тесен мост, за да минат по него с кола, трябвало да изчакаш насрещния, защото на моста имало място само за една кола. Както и очаквал помърморили хората, но спазили заповедта.
Ден 2. Сложил такса на моста. Вече който искал да премине, да отиде на работа или да пазарува от пазара на съседният град, трябвало да плаща. Народа си плащал и си карал. Имало един, двама, които мрънкали, но и те плащали.
Ден 3. Сложил на моста един евнух и му наредил да ебе всички наред. Сега, които искал да мине по моста, освен такса отнасял и едно стабилно ебане.
Отишъл министърът при царя и му разказал. Царят не повярвал на ушите си и наредил мерките да останат за един месец, след което издал заповед всички да се съберат на площада пред двореца. В уречения ден, след един месец, се събрали хората. Излязал царя и казал.
- Скъпи поданици, измина един месец с новите наредби. Как се чувствате? Някой ако иска нещо да каже, да се оплаче, да даде препоръки, нека да говори сега, без страх, че ще го накажа или репресирам.
Излязъл от тълпата един мъж и рекъл:
- Царю, ако може сложи още 5-6 човека да ни ебат докато чакаме да минем, че един горкият, едва насмогва и сутрин и вечер стават големи задръствания на моста.
