Цивилизация, която рискува децата си, за да спаси пенсионерите си, е свършена.
Всъщност, нищо вярно в това. Ще ти посоча два примера:
Римската цивилизация: Ако приемеш, че в пестеливата форма на сечените монети е съхранена квинтесенцията на държавната идеология, то ще ти посоча, че мотивът Еней, Анхиз и Асканий се повтаря многократно, отново и отново. Дори когато е изобразен само Еней, пренасящ бащините си богове - Атина Палада, например - на рамото му е немощния старец, баща му Анхиз.
Китайската цивилизация: Култ към предците и безпрекословна синовна почтителност. Конфуцианският морал е еталон в това отношение, но и конфуцианството е държавната идеология на хилядолетни империи.
И при все това не този е изборът. Не рискуваме децата, за да спасим пенсионерите. Използваме пандемията, за да възпитаме у тях чувство на отговорност, на грижа, на милост към немощните техни баби и дядовци, които да изразят с отговорно и разумно поведение - такова, което пази и тяхното и на близките им здраве и живот. Тест за зрялост и възпитание. Нищо от това в противоречие с добрите патриархални традиции. Нищо от това в противоречие с православието и християнството въобще, нищо от това в противоречие с юдаизма или исляма, практикувани по тези места.
Ако нямаме милост към родителите си, то какъв свят ще дадем на децата си. На агресивен и себичен ювенализъм? Ние, да не забравяме това, ще живеем в него до края на дните си.