via Io Ma Shi
Защо НЕ се учим от грешки от миналото. По-точно от грешки от 2007 ма година, в която ПСР тестове са използвани за диагностика на коклюш и са хвълили в пседво паника хиляди.....стотици ваксинирани набързо и после ОСЪЗНАВАНЕ НА ГОЛЯМА ГРЕШКА, че ПСР тест за инфекционзна диагностика НЯМА КАК ДА СЛУЖИ. Ето ви един брилянтен пример на отбой в ползва на науката и диференциялната диагностика и как медиците осъзнават, че прибързаното осиновяване на методи от лабораторната скамейка НЕ е брилянтна идея, защото за разлика от учените в лабораториите, медиците нито имат подготовката да валидират методи, нито нужните условия или време за това. Годината е 2007. Мястотo Дартмут-Хичкок медицински център. Др. Брук Херднън и нейни колеги от центъра са алармирани от високия брой пациенти с магарешка упорита кашлица. Като опитен епидемиолог се замислят, дали няма задаваща се ПАНДЕМИЯ oт коклюш? 4 месеца след първите пациенти почти всички медици имащи контакт с пациентите са със същите притеснителни симптоми... На близо 1000 здравни работници в болницата в Ливан, е направен предварителен ПСР тест и биват принудително карантинирани вкъщи докато чакат резултатите; на 142 души, включително д-р Херндън, е казано, че изглежда са боледували от коклюш; и хиляди са получили антибиотици и ваксина за защита. Осем месеца по-късно, здравните работници онемяват, четейки извинителен имейл от администрацията на болницата, информирайки ги, че всичко това е било фалшива тревога. Причината>бързите ПСР тестове СЕ оказали абсолютно ненадеждни за диагностика. Нито един позитивен ПСР тест от псевдо коклюш диагностицираните случаи, НЕ Е БИЛ потвърден с втори различен тест, който е златен стандарт> а именно микробиологична посявка, която е и много по-евтин и надежден метод. Микробиологичните посевки напрвени тогава, показали, че растеж на петриеви чинии на бактерията Bordetella pertussis, причинител на коклюша, ЛИПСВА. Сега, докато поглеждат назад към епизода, епидемиолози и специалисти по инфекциозни болести казват, че проблемът е бил, че са вярвали в бърз и силно чувствителен молекулярен тест, който ги е заблудил. „Това е проблем; знаем, че това е проблем, "Dr. Каза Перл. Изчакването, за да се види дали бактериите растат, може да отнеме седмици, но бързият молекулярен тест отнема часове или минути, но може да е грешен. „Почти сякаш се опитвате да изберете най-малкото от две злини“, казва д-р. Каза Перл. "Предполагам, че случилото се в Дартмут ще стане все по-често." „Не можете да си представите“, казва д-р. - каза Талбот. „По онова време имах чувството, че това ни даде намек за това какво може да бъде по време на пандемия от грип.“ "Много от новите молекулярни тестове са бързи, но технически взискателни и всяка лаборатория може да ги направи по свой начин. Toва така наречено „домашно тестване“,няма добро валидиране на оценките и за степента на грешките им. Но много от чуствителността на тестовете е причина те да дават фалшивите положителни резултати, чийто брой расте главоломно и когато се тестват стотици или хиляди хора, както се случи в Дартмут, фалшивите положителни резултати могат да накарат да изглежда, че има епидемия."
https://www.nytimes.com/2007/01/22/health/22whoop.html…
