Слет като прехвърлих първите стотина страници на слаабогу затворената оригинална ковидна тема, стигнах до извода, че фсъщност од началото на пандемията досега, ковид-политиката на България е посъщество антиваксърска и следва да бъде разглеждана и оценявана като такава. А не примерно като сензационен провал на българската държава и опщество фискрения им опит за минимизиране на ефектите од ковида.
Сега, фактът е, че дори и од антиваксърска гледна точка пак иаме провал, щото нито се постигна стаден имунитет, нито се запази икономиката, нито се стигна до опществен консенсус за вредата од ваксините, нито индивидуалните права исвободи на гражданите беха потъпкани особено зрелищно, доколкото потъпкването беше аутсорснато на разни сервитьори, пикола и баунсъри, тоест лица, чиито личен интерес од ено такова потъпкване беше и е нулеф.
Причините за провала на антиваксърските мерки на властта са комплексни.
Главната е, че бехме фполитическа криза, централната власт беше нестабилна и плашейки се че тоа път вече арабето ше ѝ е последен, почна да маневрира и триангулира, коткайки не само антиваксърския електорален сегмент, но и феновете на ваксините, което раздвои наративите за ковида фключително и наниво ковидни щабове. Развитието на политическата криза и неколкократните избори само засилиха тенденцията към безпринципна електорална триангулация, а прекрасният слоган "Фсеки сам си преценя" се четеше несамо тако, а напротиф, и тако и вако, което притъпи остротата му и деактивира националнообединителния му заряд.
Медийната среда също беше неблагоприятна, доколкото посилата на измисленото правило "да се чуела идругата гледна точка", конкурентните наративи получиха равно покритие фмедиите и съответно антиваксърското послание донякъде загуби острота.
Не треа да се пропуска и човешкия фактор. Некои говорители беха преекспонирани, което доведе публиката до умора, други си плюха на сурата и се цаниха за министри, трети беха грозни и т.н.
to be continued...