Прощавайте, дълго е, реших да го пусна цялото, защото си струва да се прочете, посочването на хипервръзка би затруднило желаещите да коментират, извинявайте. Аз няма да коментирам, Пепи, ще прощаваш. Автор - Бетина Мутишева.
~~~~~
https://www.banker.bg/pozicii/read/vaksinacionno-licemerie?fbclid=IwAR0ETLhV_27JVNSNeQwNLqO_K4DhJ9-XVkvoeGw6NEBLp_KAAOOL-CYFImAВаксинационно лицемерие
Никога гледната точка не е само една. Едностранчивото мислене и заклеймяването на нещо като единствено черно или единствено бяло е вредно. Търсенето на истината, която е винаги по средата, не би навредило на никого. Особено, ако става дума за човешко здраве и живот, за права и задължения. Да, колкото и да е странно, правата и задълженията винаги вървят заедно, ръка за ръка. Също като здравето и живота...
Близо две години си говорим за мерки, ваксини, глобална пандемия и специалистите търсят решението за излизане от тази криза. Оказа се, че универсално и единствено решение няма. Но пък хората избраха да са крайни в мнението си и да не приемат чуждата гледна точка. Слепи и глухи за подбудите на противниците ни, станахме по-опасни едни за други от самата пандемия.
У нас ситуацията сякаш тръгна още по-накриво. Първоначално управляващи и експерти бореха всеки скептик с агресивна и хаотична кампания, която направи скептиците повече, a голяма част от просто колебаещите се бе отблъсната и отвратена от "войната". Тази последна група вдигна ръце и се остави на случайността - както дойде. И аз бях от последните...
Някак оцелях без ваксина. Преборих и вируса. Други нямаха този късмет. Гледах да избягвам темата по простата причина, че не съм нито лекар, нито експерт. Нямаше как нито да защитавам преимуществата на ваксината, нито да я заклеймявам като "изобретение на дявола".
Това, което не ми харесваше и продължава да не ми харесва е разделението. Не толкова посредством мерките, защото в нито един момент не усещах правата си застрашени. Дразнещо беше разделянето на хората на такива и онакива.
И там беше грешката на онези, които получиха заплатите и хонорарите си за организиране на национална информационна кампания: ние - българите - обичаме да действаме напук. Когато ни кажат, че сме тъпанари, защото не искаме да направим нещо, ние продължаваме да не го правим. И то с ясното съзнание, че с това си поведение демонстрираме точно това - че сме тъпанари!
Може би в последните месеци информационната кампания все пак тръгна в правилна посока. Само че хората вече отдавна бяха на два лагера. Омикрон и неговата способност да заразява всичко наред, без значение дали си преболедувал, или заразен, внесе допълнително объркване и всичко се омаза. На фона на това най-върлите скептици бяха поведени и употребени по най-лицемерен начин. Хора, към които трябваше да бъде насочена цялата сила на адекватната информационна кампания, бяха "окупирани" от единия лагер в тази нелепа война. Употребени, тези хора излязоха на протест, вярвайки че се борят за свободата си. Техният водач в този момент беше... под карантина, тъй като е контактен на заразен с коронавирус. И не е ли всичко това някаква велика ирония? В никакъв случай не искам да кажа, че е хубаво някой да нарушава законите, но все пак тук сякаш обстоятелствата са подредени като на шега. Може и да не е случайно.
Същите тези водачи на воюващите за свободата си, се оказаха скришом ваксинирани. Някои обясниха, че били "боцнати" под натиск на свои близки или на някого другиго. Аз обаче не си спомням някой да ме е натискал, принуждавал или задължавал да се ваксинирам. Бях абсолютно свободна да мисля докогато си искам, но... някак взех и се разболях "предварително".
Ако пак прeтегляме фактите, можем да кажем, че тези хора са били и са абсолютно свободни да постъпят, както те самите смятат за добре. Дори и когато зеленият сертификат стана задължителен в парламента, отново това
не ги е принудило по никакъв начин да се ваксинират, тъй като притежанието на документа изобщо не зависи само от ваксината.
И все пак, за да сме най-коректни с това кое е гледна точка и кое е факт, дебело подчертаваме, че заразени и болни хора има. И те не са никак малко, особено напоследък. Има и починали заради ковид, защото в болниците хора с други заболявания все не могат да получат адекватно лечение. Поради липса на място покрай "коронованите" пациенти.
Дебатът отдавна не е дали има, или няма вирус. И, ако у нас все още спорим на тази тема, значи сме изостанали страховито много. А търсенето на гледните точки би трябвало да се концентрира с това как да се справим с този вирус. Кои мерки досега помогнаха? Кои навредиха? Кои нямаха никакъв ефект? Къде щесе срещат решенията? Защото все пак някакви мерки трябва да има. А, ако твърдим, че ковид е като обикновения сезонен грип, трябва да отчетем, че и при обикновената грипна епидемия някой все пак някак ни лекува.
Желаещите се ваксинират срещу грипа. Никое правителство или лекар няма право да остави една заразна болест на самотек.
Ако трябва да слушаме нашите водачи и нашите модели на подражание, то какво казаха народните избраници на онези, въстанали срещу сертификата? Каза им: "Ние сме ваксинирани". Не си го признаха с голяма охота, но все пак го казаха. Какво показа техният лидер? Спази си карантината, докато хиляди други отидоха да се блъскат на площада, може би стремейки се да се сдобият с естествен активен имунитет. Все пак после ще се сдобият с проклетия сертификат и ще спрат да се кахърят.
По едно време протестът някак логично стигна кулминацията си и
"възрожденците" тръгнаха да нахлуват в парламента.
От другата страна на барикадираните от НСО двери обаче бяха... техните народни избраници. Включително и онези, които бяха разконспирирани като ваксинирани притежатели на драгоценен зелен сертификат.
Дали антисертификационното цунами бе посрещнато от несертифицираното си вълноломче? Изобщо не е важно, защото и да са се сблъскали, нещо повече от буря в чаша боза едва ли би произлязло. Най-много едните депутати да кажат "Ние се ваксинирахме, ваксинирайте се и вие!", а другите да посъветват "Не гледайте какво правим, а слушайте какво ви приказваме!"
За другите, тези като мен, които не заеха страна, може да се окаже или че сме били прави, или че сме грешили. В крайна сметка ще трябва да осъзнаем накъде натъжаха везните. Може обаче и да нямаме това време...
Така че изводът от ситуацията е един: управляващите трябва да намерят верния път към ядосаните, уплашените и обикновените, почувствали се застрашени. Ако това не се случи, а заклеймяването продължи да бъде използвано за политически и корпоративни цели, дори и господ не би могъл да предвиди какво ще се случи, когато на уличното мнозинство му прекипи и реши да не бъде употребено и за други цели. Дали тогава днешните печеливши ще продължат да си живеят в комфорта, осигурен им от депутатския или медицинския им имунитет? Ето това е въпрос с... никаква трудност. За разлика от другата логична питанка "Кога и днешните протестиращи ще се сетят, че наливат вода в чужда воденица?"