Наблюдавам от няколко дни случващото се на това място. През повечето време - на хлад. Не мога да твърдя, че на всички 100% съм проследил всичко. Не ми е и нужно.
Стори ми се уместно да споделя някои свои наблюдения и изводи.
Първо и главно, това, което на някои тук им се струва вселенски катаклизъм, всъщност е етап от един естествен процес, чиято динамика (стига да си наясно с обекта и предмета) е добре известна и описана.
На първо ниво, ще се огранича с полезната аналогия с процеса на роене при пчелите. Няма да ви го преразказвам. Не съм ентомолог, нито етолог. А и статията в Уикито ми се видя много ясна и приятна за прочитане. Няма да ви натовари, надявам се. Пък и винаги е полезно и приятно човек да се консултира с решенията на кризите, които Майката Природа предлага от поне стотина милиона години насам.
На второ ниво, за тези, все по-малко оставащи, които следят мисълта ми, бих казал, че динамиката на развитие на този (и на всеки друг, навярно) форум е популационна. Той, очевидно, достигна носещия си капацитет. Защо тъй за кратко, защо на това ниво (сравнен, да речем, с този на СЕГА) - предмет е на дискусия, която може да си проведете, при желание.
На трето ниво, за малцината, следващи логиката ми, бих предложил да се замислят над това как хомофилията оформя топологията на динамичната (социална) мрежа, който тази форумна общност представлява. Тук благородно ще поставя ехидните усмивчици на някои от четящите ме (все още) в графата на примитивното им чувство за хумор, вместо на тази на невежеството им. Става дума за хомофилия и хетерофилия в социофизичен смисъл, да ви успокоя, ако сте се превъзбудили, някои. Разбира се, бих могъл да ви препоръчам и някои четива по темата, дано ги погледнете. Ама ... надали. Всъщност идеята е за това как разпределението на форумните (човешки) ресурси, което, впрочем, наскоро Сержанта доста точно представи, се отразява на динамиката на форума. А картинката, към днешна дата, е на доминация на хомофилията, с малки хетерофилни изключения. Доколкото случаят с доминиращата хомофилия е добре описан и с еднозначен резултат - пълна фрагментация, остава само въпросът колко малки са малките хетерофилни изключения. И дали те са в състояние да осигурят относителна (при всяко положение - динамична) устойчивост на този форум при този му състав. Скептичен съм, няма да крия.
На четвърто ниво, за радост на последните останали хуманитари, които още следят логиката ми, бих припомнил концепциите на filter bubbles и на echo chambers. В нашия случай "филтрирането", заради ниското технологично ниво, а най вече, заради рудиментарния сталинизъм на местните адепти, се провежда по правилото "нет человека, нет проблема" във формулировката "тези да се махат". Ясно е, че прогонването на хора, които практически във всеки един случай познаваш само виртуално, е с основание идеите и ценностите, които те носят. Така се постига уютната за тоталитарните хомофилици хомогенност на "без-проблемността". Над която се носи, като в Битие, несмутено ехото от собствените им мисли. Подходящо сегрегирани от други нечии, чужди и крамолни, мисли и идеи. Ето ви и ехо камерата (стаята, ако ви е по насърце).
Пето ниво, изповедно. На пето ниво изповедно ще споделя, че както повечето от вас, дори тези, които в годините ме означваха като "либераст", "толераст" и прочее епитети (които, споделям, нося с гордост и удовлетворение) очакват, аз съм доста краен хомофил. Работата ми е такава, че предполага общуване с много и различни хора. С огромното мнозинство от тях бих общувал и по избора си, слава богу. Но, при все това, когато мога да избирам и дам воля на предпочитанието си, бих предпочел да общувам със себеподобни. И това, много държа да подчертая, няма нищо общо нито с политика, нито с идеология, нито с възраст, пол, раса, етнос или религия. Сред най-добрите ми приятели и колеги са хора с твърде различни от моите политически убеждения, пол, религия, етнос. Но те покриват други мои "стандарти", на които държа, защото си мисля, че в голяма степен ме определят като личност в зрелостта на житейския ми път. Критично мислещи и толерантни, да речем. Просветени. Знаещи. Можещи. Търсещи. Такива едни. И да, на този форум има такива, за радост. Има, обаче, и ... други. Уви, неотменим данък на многообразието. Което приемам и даже харесвам, тъй както харесвам предизвикателствата на сложността.
Това, което не харесвам, е агресивното невежество, простащината и простотията. Не харесвам и самодоволството на ситуационни самодържци - дребни диктаторчета, огънати под тежки комплекси, които ми размахват правилата си самиздат, от една чисто технологична позиция на преимущество, даваща им възможност за избирателно прилагане. Която е, както се оказва, лесно заменима. Правилата, да вметна, са живи, когато са приети от тези, които следва да ги прилагат и съблюдават. Така е при демокрацията.
О, да! Не съм забравил - тук не е демокрация, тук е форум. И не, не очаквам разни смешници тук да ми обяснят какъв е смисълът на форума при не-демокрация. Те за целта са написали правила - да си ги чета, щом съм грамотен. Хамурапи ряпа да яде.
Преди 2600 години няколко десетки или няколко стотици от тези, към чиято демократична традиция се лаская да принадлежа, са се качили на корабите си и напускайки града и форума на родния Милет в условията на не-демокрация, водени от свободни и просветени лидери, опънали платна и налегнали веслата на север. Те създали Аполония, а Аполония, малко по-късно, и Анхиало. Днешните наши Созопол и Поморие. Решенията на тяхната демокрация, сложно и просветено общество, са издълбани на камък. Ἔδοξε τῶι δήµωι . С това започва всяко едно от тях. На старогръцки това означава "Народът реши".
Едва ли сатрапията на персите из йонийските градове в Мала Азия е била без правило и закон. Не изключвам всеки град там да си е запазил и форума - откъде иначе да слави сатрапа законодател и мъдростта му. Но ... Комай на демокрация не са го докарвали, персите. Което е довело до ... избор. Свободният човек избира, щото.
А алтернативата се очерта. Не ли?
