Аз много рядко гледам клиповете, по-често само ги слушам. Даже се бях изхитрил да свалям само аудио-файла от клипа и да го пазя само него.
И аз свалям само аудиото с вълшебния YTD, но обичам да гледам старите клипове, особено концертните, където са млади. Некакво неизживяно детство, защото едно време не сме ги виждали на живо, а ги познавахме всички от плочите и от плакатите. Сега съм бил на концерти на почти всички мои любими групи, но ефектът не е същият. Всички са одъртели, а и много са си заминали и има нови лица.
Не е неизживяно нещо, нормално е.
Аз самият когато започнах да събирам музика от мрежата (джаз и добрия стар блус и рок) търся концертни албуми на съответния изпълнител. Студийните записи се повтарят (х)-пъти докато се изпипат по вкуса на продуцента, докато концертният запис е еднократен (позволява минимална обработка) - най-добрата илюстрация са многото часове записи от фестивалите в Монтерей, Уудсток, Атланта.
