Точно сме си в музиката и танците. И е напълно логично да има разминавания в идеите по тях. Вкъщи например имаше няколко настойчиви дами, аз нещящата и баща ми, който изначално не устиска на натиска на дамската секция. Обаче Росалия го вкара в пътя, вежливо обяснявайки му, че моето призвание със сигурност е другаде. Господ да я поживи за това! Музикалното училище се оказа по-малко издръжливо на натиск, ама оттам вече аз можех и самичко да избягам!
Хайде сега, да не припомняме изискванията за девойче "от род голям, богат" -
"Да бъде хубавица, да знае да чете,
да знае кой бе Шекспир, кой Шилер, кой Гьоте.
Да знае за Нерона, за Рим, за Картаген,
за славний Цицерона и за лудий Демостен.
От танци да разбира, да пее от сърце,
пианото да плаче под нейните ръце!"
Така че всичките ние, девойчетата, сме били дружно набутвани в едни и същи балетни палци, така да се каже. Наздраве, момичета, за това, че сме оцелели!
