ЕС намалява прогнозата за растеж на фона на покачващите се енергийни цениИкономиката на ЕС ще нарасне по-малко от очакваното тази година, заяви Европейската комисия в четвъртък, тъй като цените на енергията и проблемите с веригата за доставки увеличават инфлацията и забавят по-устойчивото възстановяване от пандемията.
След силен ръст от 5,3% през 2021 г., Европейската комисия съобщи, че БВП в ЕС и еврозоната ще нарасне с 4,0% тази година, вместо прогнозираните 4,3% само преди три месеца.
Инфлацията ще се увеличи до по-високи нива от очакваните 3,5% през 2022 г.
„Множество насрещни ветрове охладиха европейската икономика тази зима: бързото разпространение на Омикрон, по-нататъшно покачване на инфлацията, предизвикано от нарастващите цени на енергията и постоянните прекъсвания на веригата за доставки“, каза еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.
Високите цени „вероятно ще останат до лятото, след което се очаква инфлацията да намалее, докато ръстът на цените на енергията се забавя и проблемните места във веригата на доставките се облекчават“, добави той.
Бившият италиански премиер обаче подчерта, че „несигурността и рисковете остават високи“, като ЕС предупреди, че „геополитическото напрежение“ в Източна Европа „значително е засилило“ потенциалните заплахи за икономиката.
Думите му се отнасят за повече от 100 000 руски военни, разположени на границата с Украйна, което поражда опасенията на Запада от евентуална атака.
Кризата доведе до голяма несигурност относно доставките на енергия от Русия, която представлява около 40% от газа, който отоплява домовете и захранва заводите в ЕС.
„Толкова уязвими“
„Очевидно Русия няма интерес да увеличава доставките в момента, въпреки пиковите цени“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен във видеообръщение на бизнес конференция в Брюксел.
„Зависимостта ни от вноса (на газ) ни прави толкова уязвими от гледна тока на повишаването на цените“, каза тя.
Комисията прогнозира, че връщането към икономическата нормалност ще дойде през 2023 г., като инфлацията в еврозоната ще падне до 1,7% – под целта от два процента на Европейската централна банка.
Растежът в еврозоната ще бъде на ниво от 2,7%, което е стабилна цифра в сравнение с тенденциите преди пандемията от коронавирус.
ЕЦБ е под силен натиск заради инфлацията, на фона на нарастващи призиви за намаляване на паричните стимули и политиката на нулеви лихви.
Темпът на покачване на цените в блока неочаквано се повиши до 5,1% през януари, най-високия темп от началото на воденето на статистиката през 1997 г.
Дебатът се задълбочи миналата седмица, когато ЕС обяви рекордно ниско ниво на безработица в еврозоната, подхранвайки убеждението, че потребителското търсене може да нарасне, което допълнително оказва натиск върху цените.
Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард каза пред комисия на Европейския парламент тази седмица, че „няма нужда да се бърза с преждевременни заключения в този момент“.
Икономиката на еврозоната „не показва същите признаци на прегряване, които могат да се наблюдават в други големи икономики“, каза тя, имайки предвид Съединените щати и Великобритания, където централните банкери предприеха рязко затягане на паричната политика.
Затягането на паричната политика и по-високите лихвени проценти биха оказали значителен натиск върху европейските страни с по-голям дълг, като Италия, Гърция, Испания и Франция, като увеличат разходите за финансиране на техните разходи.
Спредовете между италианските и германските държавни облигации вече започнаха да се отклоняват, като пазарите изискват италианското правителство да плаща по-високи цени за новоиздадения дълг в сравнение с германското правителство.
Source:
ЕС намалява прогнозата за растеж на фона на покачващите се енергийни цени
