Обяснявал съм го и пак набързо ше го скицирам, че излазям.
ШИС - шенгенска информационна система. За да си уеднаквим границите с Европа, както и да изградим по техен тертип външните ни граници, се изсипаха около 250 млн. евро, само европари.
Това май бе сумата, смятал съм ги навремето набързо, но може и да съм забравил, а и след сметките да има още.
Фактически, с около 90% от тези пари се купуваха западни стоки - компове, сървъри, специализиран софтуер, камери и други такива нещица.
За БГ фирмите оставаше работата, логистиката, транспорта и още други дребни услуги - лъвският пай се връщаше в европейските фирми. Ние си бяхме наетите, макар че те се водеха подизпълнители.
Примерен договор - 1 млн. евро, 900К струват материалите на западната фирма, по договор платими до два месеца след приключване на работата и извършване на плащанията от европейска страна.
Тръжни процедури, договори, технически изисквания...всииичко, включително до стикерите по оборудването, до последен милиметър измислено и изисквано само от Европа.
Никакво мърдане, никакви своеволия и нагласяване, никакви наши-ваши фирми, ТЕХНИ фирми и там си се биеха и си гласяха техническите изисквания кой как надделее - тук нищо не ставаше.
Затова и се слагаха проценти "печалба" при тези тръжни процедури по 1.5-2%!!! Смятай - на милион това прави по 15-20 К, което бе застраховката на фирмата за непредвидени, щото ония ориентировъчни 10% от цялата стойност споменати в началото отиваха за заплати на бачкерите по изпълнението, логистика, транспорт- такива ени неща.
Тва бе схемата, парите само европски, без съфинансиране. Пълен контрол по приемане на изпълненото от тяхна страна.
Ко става сетне грубо.
Десетина-петнайсе ИТ фирми се ръгаха конкретно из споменатите ШИС процедури. Печелеха основно няколко, но и на по малките се падаше по нещо. Работата свършена, парите преведени /или се привеждаха от Европа етапно, ако имаше етапи/, основна "каса" - МФ и то бе длъжно да извърши превода към фирмите на средствата, без да има нииикакво право за шикалкавене, след като изпълнението е одобрено.
Идва обаче Пицко, отваря касата - а! колко много пари има тук!!! Година 2009, лятото, бяха приключили и приключваха доста проекти, а други бяха стартирани и връщане назад нямаше.
Стоп плащания, ше проверяваме квай тая работа!
И започват ени закани, ени обяснения - макар че всичката информация е при тях.
Сега една подробност - в договорите има неустойки, за изпълнена работа, но закъснение за плащане и тези неустойки са дебели.
Западната фирма доставчик на оборудването, което е 90% от договора си търси парите, а пари в БГ изпълнитеря - Пицко не дава.
Само че западняка не го интересува - иска си парите.
Кво се прави - тегли се един заем от милион, с лихва тогава около 10% и се плаща на западняка.
Само след около месец - два, БГ фирмата изпълнител, вече е на загуба от цялата работа и тя се увеличава с всеки месец забавяне. Режат се и ДМС-та на персонала, имаше и напуснали.
И т.н.
Не искам да влизам в подробности за разправии, право на съдене, намеци и открити рекети от страна на МФ - платете си, че да ви проверят по бързо...
Тогава започна първият мутренски рекет от страна на държава към съвестни играчи на пазара.
Успешен. После на мутрата му се видя малко и взе да налита на строителство на магистрали, а където имаше и съфинансиране от БГ - най сладко, там евроконтрола е занижен, лесно минаваха врътки, рекетираха се изпълнители, тогава чак някои се цаниха за придворни фирми, рекета /отката/ нарастна до и над 30% и това се извършваше не само с европари, а и с тези от съфинасирането - демек на нас всички, за да се плащат на мутрата на хората му и на верните му кучета.
Които и до сега наглеят.
Нямам повече време, мога да пиша и с конкретни числа, макар че мина доста време от тогава.
