Така наречената икономическа политика „Рейгъномика“ постави началото на превръщането на американската икономика от производствена в финансиализирана
По това време стоковото производство е стигнало връх, като качество и количество.
Повече не можеш да произведеш защото няма как да го реализираш.
Пътят към последващ "ръст на БВП" е да се търси друг клон на "икономиката" и това е финансовия.
Финасовите институции са насърчени да кредитират без оглед на последствията.
Първи са индустриалците, но те са доста ограничени като потребление (щото смятат) и рогът на избилието се изсипва над цитизените.
Всичко на изплащане -даже дупките на чорапите са ипотекирани.
Печатане на пари и дране на чуждоземците, уви и този начин за "ръст на БВП" се изчерпа къде 2000-та година и скоро удари голямата криза от 2007, така и не последва възстановяване, нещата бяха позакърпени и се влошават.
Ковид, СВО, Газа ...- обезболяващи илачи за няколко часа ( години ), без лекуване на заболяването.
Мисълта ми беше че "Рейгъномиката" успя временно да потуши недоволството на "бейбибумърите" вече в заника на годините си и да имитира благоденствие което привлече хората от целият свят да станат част от него.
--------------
Когато Роналд Рейгън стана президент в началото на 1981 г., американската икономика се бореше със стагфлацията – стагнация на икономическия растеж, с висока инфлация и безработица. Инфлацията беше двуцифрена, а лихвените проценти бяха близо 20%.
Шефът на ФЕД Пол Волкър, въведе строга монетарна политика ограничаваща парите, за да се справи с инфлацията. Правителството ограничи социалните разходи, само военните малко увеличи. Намали данъците и регулациите за спомагане производството и свободната конкуренция.
Всичко това не беше достатъчно за растежа на икономиката и шеф на ФЕД стана Алън Грийнспан, който със своята политика на лесни пари за производство продукти с минимална маргинална стойност ускори процеса на офшорно производство.
Американската икономика премина от производство на физически стоки (автомобили, стомана, текстил) към създаване и управление на нематериални активи като софтуер, интелектуална собственост (патенти, авторски права) и финансови продукти. Икономиката премина от материални стоки към нематериални активи.
Добавената стойност в много съвременни индустрии идва не от самия физически продукт, а от софтуера, дизайна и данните, които са вложени в него.
Финансовият сектор, захранван от лесни пари, все повече се превръщаше в двигател на икономическия растеж. Финансовите активи (акции, облигации, недвижими имоти) се превърнаха в основен източник на създаване на богатство, често изпреварвайки растежа на заплатите и производството на стоки. Новата икономика, базирана на нематериални активи на практика доведе до финансиализацията й. Нематериалните активи като патенти и софтуерни лицензи са лесни за комерсиализация, секюритизация и търговия. Финансиализацията, от своя страна, ускори упадъка на материалното производство.
В края на деня, към днешна дата, тази политика доведе до пазарната капитализация на фирмите да е по-голяма от БВП на щатите.
Коефициентът на Бъфет (капитализацията отнесена към БВП) да е НАД 200%.
Началото на всичко това беше поставено от РЕЙГЪНОМИКАТА, която ликвидира стагфлацията, но беше изкривена в посока на финансиализация.
Необходимо е да има голямо материално производство, върху което да се базират финансовите врътки!
