Като се заговорихме за образование и за трагичните /ссмм/ резултати на матурата по БЕЛ, та се сетих за една кратичка история, разказана ми от близка приятелка. Споменавала съм неведнъж и тук, че всяка втора жена от кръга ни на близки, приятели и познати е учител. От детска градина до три-четири дами, университетски преподаватели.
Седим си ние на кафе у моята дружка, на масата се кипри някаква дразнещо претенциозна и вероятно скъпа грозотия - уникат, подарък от поредния випуск който тя изпраща като класен ръководител. Та докато обсъждахме скъпият боклук,у нея изплува споменът.
Отиде тя по разпределение във варненско село. Новоизпечена даскалица по БЕЛ в прогимназиалния курс. Село, като село преди 1990 - подреден център, спретнати къщи с дворчета пълни с цветя и домати, опърпана циганска махала в единия му край, дечурлига бол. Шести клас. На дъската един от малките бра'чеди, честно си изкарва двойката, пишат му я в бележника. Младият човек моли с въздишка - ''учителке, гълъбице, пусни мъ дъ изпуша ена Арда, чи ут тъс твойтъ двойкъ мъ забуля главъти.'' Не само не го пуснала гълъбицата, ами го и строила на другия ден да дойде с майка си в училище. Дошла майката, скромна женица, притеснена от срещата си с учител. Поговорили за оценки, дисциплина и вероятно повтаряне на класа, че оная двойка, далеч не била първата. Споделила майката, че докато тя и съпругът и са на работа, за тумбата хлапета у дома се грижи неграмотната им баба, а и кой единадесет годишен слуша, когато аверите вече ритат топка по поляните. Нямало кой да помага на двойкаджията, та помолила тя учителката му да направи каквото може, а баща му щял да направи каквото трябва, той да я слуша. Взела моята приятелка присърце молбата и метнала калпазанина с оставане след занятия, допълнителни домашни...А той, за изненада нейна я слушал. Тежка бащина ръка ли, кой знае. И постепенно двойките се превърнали в заслужени тройки. После, о, чудо с леко закръгляне нагоре, за насърчение, някои от тях станали даже четворки. Пооправил успеха и по другите предмети юнакът и завършил шести клас. А в един от първите дни на следващата учебна година майка му занесла на учителката по БЕЛ кошница, пълна с ябълки. Семейството и имало парче земя край селото, отглеждали плодни дръвчета и каквото дал господ. След толков години стаж моята приятелка беше убедена, че по-скъп подарък от тази кошница с ябълки, тя не е получавала.
Та така, за ромите, четенето и двойките на матурите.
