Предизборна среща на "Възраждане" във Варна (1 час и 18 мин., но срещата продължи доста повече)
Предизборната среща беше в зала №4, която е на втория подземен етаж на ФКЦ. Там преди около 30 години "Яко Пилософ" беше направил демонстрационно сравнение между компютър с "Pentium" и "Mac" с POWERPC, като пускаше едни и същи задачи на двата компютъра едновременно и в залата наблюдавахме кой ще изпълни задачата първи. Тогава залата беше претъпкана. Сега също.
Зададох си въпроса за "жовто-блакитното" знаме на балкона на сградата на софийската общинска управа. Костадинов отговори, че такива знамена има на още няколко места в София и "за наш срам" (така се изрази) още са там, а съдебният иск би се влачил много години, затова няма смисъл. Обеща, че като вземат властта, лично ще го свали оттам. Не посмях да предложа да се запали с лазер, лък, арбалет или прашка, за да не ни изкарат после екстремисти. Отвреме-навреме имаше ужасни шумове в уредбата.
Костадинов ни възложи поръчение (не партийно, защото не сме членове) да привличаме гласоподаватели, защото всеки глас за друга партия е всъщност призовка за мобилизация. И ето, аз разпространявам това върху участниците тук. Моля ви, агитирайте!
А за тези, които смятат, че от тях нищо не зависи, помествам тук следния габровски виц, взет от книжлето "С отрязани опашки":
ЕДИН НА ДРУГ
В габровско село пазарили даскал. Но понеже нямали пари, казали му, че ще му дадат по по две ведра ракия. Двеста къщи – четиристотин ведра! Като я продаде, ще вземе двойна плата.
Даскалът се съгласил.
Когато сварили ракията, глашатаят съобщил всеки да занесе дължимото.
Даскалът нагласил една голяма каца и хората се юрнали да носят. Двеста къщи – четиристотин ведра!
Скоро даскалът обявил ракията за продан. Дошли търговците, опитали я, но се оказало, че в кацата има чиста водица.
Каква била работата: Всеки си мислел, че две ведра вода няма да увредят на една каца силна ракия, която другите ще занесат.
За всяка радикална промяна в държавата трябва да има съответна международна обстановка, но и вътрешна готовност. За всички големи промени в българската история например са играли роля както външни, така и вътрешни фактори. Така ще бъде и сега. Не мислете, че само външните сили ще определят какво ще стане с нас. Да, те са определящият фактор, но решаващият (дали ще стане нещо или не) е вътрешната готовност. Така че от всеки от нас (макар и в различна степен) зависи дали ще ни бъде или не...